— Ти видя ли ги?
— Само негативите — отговори той.
— И? — попитах.
— Снимките са направени в хладилната стая. Труповете на Харпърови.
Очаквах го.
— Не мисля, че е репортер за някой жълт вестник — казах шеговито.
— Аха. Можем да си мечтаем за това.
Вдигнах поглед към Марино. Не беше в добро настроение. По-рошав от обикновено и с две порязвания от бръснене по лицето. Очите му бяха зачервени.
— Повечето репортери, които познавам, не пълнят джобовете си с деветмилиметрови, заредени с куршуми „Глейзър“ патлаци. А ако ги заключиш, почват да хленчат и да просят монети, за да се обадят на адвоката на вестника. Тоя тип въобще не проговаря — истински професионалист. Отключил си е, за да влезе. Върши си работата в понеделник следобед, на празника, когато не е много вероятно в сградата да има някой. Намерихме колата му, паркирана на три преки. Взел я е под наем. Имаше и телефон вътре. В багажника открихме достатъчно амуниции да спреш малка армия, плюс автомат „Мак Тен“ и предпазна жилетка. Не е репортер.
— Не съм сигурна обаче, че е професионалист — изкоментирах, докато слагах ново острие на скалпела. — Доста немарливо беше да остави кутийката от филма в хладилната стая. А ако искаше да е в пълна безопасност, трябваше да влезе в сградата в два-три сутринта, а не посред бял ден.
— Права си. Кутийката беше немарливост — съгласи се Марино. — Но разбирам защо се е вмъкнал по това време. Да си представим, че погребален дом или линейка дойдат да донесат някой труп, докато Прайс е в стаята. Ако това стане през деня, Прайс може да е достатъчно ловък, за да ги заблуди, че работи тук и има причина да се намира в помещението. Но ако го изненадат в два сутринта, няма да може да даде абсолютно никакво смислено обяснение.
Какъвто и да беше случаят, Джеб Прайс представляваше опасност. Куршумите „Глейзър“ са едно от най-зловещите неща. При съприкосновението с тялото се пръсват и разкъсват плът и органи като оловна градушка. „Мак Тен“ са любимо професионално оръжие на терористи и търговци на наркотици. Продават се на килограм в Централна Америка, Средния изток и моя роден град Маями.
— Може би ще е разумно да заключвате хладилната стая за в бъдеще — добави Марино.
— Вече се обадих на майсторите от управлението.
С години бях отлагала тази предпазна мярка. Хората от погребалните бюра и службата за спешни случаи трябваше да могат да влизат в хладилната стая в извънработно време. Ще трябва да дадем ключове на охраната и на лекарите, които са на повикване. Ще има протести и проблеми. По дяволите, писна ми от проблеми!
Марино насочи вниманието си към трупа на Харпър. Не се изискваше аутопсия или да си гений, за да определиш причината за смъртта.
— Черепът е счупен на няколко места и мозъкът е наранен — обясних.
— Гърлото е прерязано накрая като в случая с Берил, нали?
— Вратните вени и каротидните артерии са срязани, а пък органите не са съвсем бледи — отговорих. — Кръвта му е щяла да изтече за минути, ако е имал кръвно налягане. С други думи — не е кървял достатъчно, за да умре. Бил е мъртъв или е умирал от раните по главата по времето, когато са прерязали гърлото му.
— Има ли рани, получени при самозащита? — попита Марино.
— Нито една.
Оставих скалпела, за да му покажа, и отворих насила вкочанените пръсти на Харпър.
— Няма счупени нокти, контузии или прободни рани. Не се е опитвал да отблъсне ударите.
— Въобще не е разбрал какво го е ударило — отбеляза Марино. — Пристига у дома по тъмно. Смахнатият го чака, вероятно скрит в храстите. Харпър паркира, излиза от ролса. Заключва вратата. В това време оня тип застава зад него и го удря по главата…
Потърсих молива си, за да запиша данните.
— Двайсет процента стесняване на клапата…
— Харпър пада като прострелян, а откаченият продължава да замахва — продължи Марино.
Не намерих хартия и започнах да драскам бележките си на празен пакет от ръкавици.
— Няма белези от прекарани инфаркти. Сърцето е здраво, но леко увеличено. Аортата е калцирана, слаба атеросклероза.
— После убиецът прерязва гърлото на Харпър. Сигурно за да се увери, че е мъртъв.
Вдигнах поглед.
— Който и да го е извършил, е искал да бъде абсолютно сигурен, че Харпър е мъртъв — повтори Марино.
— Не знам дали убиецът е мислил толкова рационално — отговорих. — Погледни трупа.