— Лекарства? — попита Уесли, докато записваше бележките си.
— В токсикологията започват повторни тестове — отговорих. — Предварителният доклад показва минимално наличие на алкохол. В допълнение — декстрометорфан, който е съставка на лекарства против кашлица, продавани без рецепта. В шкафчето над мивката в банята й намерихме робитусин (за синузит), който беше наполовина пълен.
— Значи това не е причината — промърмори Уесли на себе си.
— И цялото шише не би свършило работа — казах аз и добавих: — Наистина е озадачаващо. Съгласна съм.
— Ще ме държиш в течение, нали? Искам да разбера какво ще откриеш за нея — каза Уесли, обърна нова страница и премина към следващата точка от списъка си. — Рой прегледа влакънцата от случая на Берил Мадисън. Искаме да поговорим с теб по въпроса. А има и още нещо, за което трябва да поговоря с вас двамата.
Уесли не изглеждаше особено щастлив. Стори ми се, че причината, поради която ни повика тук, няма да ощастливи и мен. Ханоуъл както винаги си седеше спокоен, без да се притеснява от нищо. Косата, веждите и очите му бяха сиви. Дори костюмът му беше сив. Винаги изглеждаше полузаспал и сив, толкова безцветен и спокоен, че се чудех дали въобще има кръвно налягане.
— С изключение на едно — лаконично започна Ханоуъл, — влакънцата, които ме помолихте да разгледам, доктор Скарпета, разкриват много малко изненади. Няма необичайни форми при разрез или бои. Стигнах до извода, че шестте найлонови влакънца най-вероятно са от различен произход. Обсъдих това с анализатора ви в Ричмънд. Четири от тях съвпадат с влакната, използвани за изработка на мокети за коли.
— Как разбрахте това? — попита Марино.
— Найлоновите тапицерии и мокети се развалят много бързо от слънчевата светлина и горещината — обясни Ханоуъл. — Ако влакната не са обработени предварително с метална боя, като по този начин се прибавят ултравиолетови и термични стабилизатори, мокетите ще избелеят адски бързо. Чрез използване на рентгенова флуоресценция успях да открия следи от метал в четири от найлоновите влакна. Макар да не мога да твърдя със сигурност, че произхождат от мокет за кола, те съвпадат с него.
— Има ли шанс да узнаем производителя и модела? — поиска да разбере Марино.
— Страхувам се, не — отговори Ханоуъл. — Освен ако говорим за доста необичайно влакно с патентован модификационен коефициент, почти невъзможно е да се открие производителят на проклетото влакно, особено ако въпросната кола е била направена в Япония. Позволете ми да ви дам един пример. Мокетите за тойота се правят от пластмасови гранули, които се изпращат оттук в Япония. Там ги превръщат във влакна и изпращат тук материала, за да изработят мокетите от него. После мокетите биват изпратени отново в Япония, за да ги поставят в слизащите от поточната линия коли.
Той продължи нататък. Ставаше все по-безнадеждно.
— Имаме главоболия и с колите, произведени в страната. Например корпорация „Крайслер“ може да си набави определен цвят за мокетите от трима различни доставчици. После може да реши да смени доставчиците. Нека си представим, че ние с вас, лейтенант, и двамата караме черни крайслер „Ле барон“ от 1987 година, с винен интериор. Възможно е доставчиците на моя винен мокет да са други. Важното е, че единствената разлика при влакънцата, които прегледах, е разнообразието. Две от тях може да са от домашен мокет. Четири — от автомобилен мокет. Цветовете и формите при напречен разрез варират. Добавете към това и наличието на олефин, дайнел и акрилни влакна, и се получава адска главоблъсканица, която намирам за доста странна.
— Очевидно — намеси се Уесли — убиецът има професия или някакво друго занимание, което го поставя в контакт с различни видове мокети. При убийството на Берил Мадисън е носил дреха, към която са прилепнали много влакна.
Вълна, рипсено кадифе и памучна каша бяха подходящите платове, помислих си. Но не бяхме открили нито вълнени, нито памучни влакна, за които да смятаме, че принадлежат на убиеца.
— Какво ще кажете за дайнела? — попитах.
— Обикновено се свързва с женското облекло. Перуки, изкуствени кожи — отговори Ханоуъл.
— Да, но не само с това — казах. — Риза или панталон, изработени от дайнел, могат да се наелектризират като полиестер и всичко да залепва към тях. Това може да обясни и защо по него е имало толкова много влакна.
— Възможно е — съгласи се Ханоуъл.
— А може и смахнатият да е носил перука — предположи Марино. — Знаем, че Берил го е пуснала в дома си, което означава, че не се е страхувала от него. Повечето жени не се плашат, когато видят друга жена пред вратата си.