— Никога не успяха да разпитат терористите, нали? Двама от тях бяха убити. Други двама успяха да избягат и никога не ги заловиха.
Уесли кимна.
— Напълно сигурни ли сте, че са били терористи, Бентън? — попитах.
След кратка пауза той отговори:
— Не успяхме да ги свържем с никоя терористична група. Но приехме, че са искали да направят антиамериканско изявление. Самолетът беше американски, също и една трета от пътниците.
— С какво бяха облечени похитителите? — попитах.
— Цивилни дрехи. Панталони, фланелки, нищо необичайно — каза той.
— И по телата на двамата убити терористи не бяха открити никакви оранжеви влакна?
— Не знаем — отговори Ханоуъл. — Бяха застреляни на асфалта, а ние не успяхме да се намесим достатъчно бързо, за да изискаме телата и да ги пренесем тук за преглед заедно с труповете на американските войници. За съжаление получих само доклада за влакната от гръцките власти. Никога не съм преглеждал дрехите на бандитите. Очевидно доста неща са могли да бъдат пропуснати. Но дори да е имало оранжево влакънце по труповете, това не би могло да ни обясни неговия произход.
— Хей, какви ми ги разправяте? — настоя Марино. — Какви? Трябва ли да смятам, че търсим избягал похитител на самолет, който сега убива хора във Вирджиния?
— Не можем напълно да изключим това, Пийт — каза Уесли. — Колкото и фантастично да звучи.
— Четиримата мъже, отвлекли самолета, никога не са били свързани с някоя група — припомних аз. — Всъщност не знаем нищо за целта им или кои са били, освен че двама от тях са били ливанци — ако не ме лъже паметта — а другите двама, избягалите, вероятно са били гърци. Струва ми се, че навремето имаше спорове относно дали истинската им цел не е бил един американски посланик, заминаващ на почивка, който е трябвало да се намира на борда заедно със семейството си.
— Истина е — каза Уесли напрегнато. — След като американското посолство в Париж бе бомбардирано няколко дни по-рано, плановете за пътуването на посланика бяха тайно променени, но не и резервациите.
Очите му гледаха някъде зад мен и той леко почукваше с химикалката си върху левия си палец. После добави:
— Не сме изключили възможността похитителите да са били ударен екип, професионални убийци, наети от някого.
— Добре, добре — каза Марино нетърпеливо. — Никой не е изключил и възможността Берил Мадисън и Кери Харпър да са били убити от професионалист, а убийствата — нагласени така, че да изглеждат дело на луд.
— Мисля, че трябва да започнем с това, което допълнително можем да научим за оранжевото влакънце, за произхода му.
Престраших се и добавих:
— И някой би трябвало по-обстойно да проучи Спаракино и да се увери, че не е имало никаква връзка между него и посланика, който може да е бил истинската цел на отвличането.
Уесли не отговори. Марино изведнъж се заинтересува повече от оправянето на маникюра си с помощта на джобното си ножче. Ханоуъл се огледа и когато реши, че явно нямаме повече въпроси към него, се извини и излезе от стаята. Марино запали нова цигара.
— Ако ме питаш мен — каза той и издуха струя дим, — това се превръща в безсмислено преследване. Искам да кажа — нищо не съвпада. Защо ще наемаш някакъв международен професионален убиец да очисти една авторка на сладникави романи и бивш писател, който не е написал нищо от години?
— Не знам — каза Уесли. — Всичко зависи от това кой какви връзки има. По дяволите, зависи от адски много неща, Пийт. Всичко, което ние трябва да направим, е да проследим уликите, доколкото е възможно. Това ме насочва към следващата точка от графика ни. Джеб Прайс.
— Той е на свобода — каза Марино автоматично.
Погледнах го невярващо.
— Откога? — запита Уесли.
— От вчера — отговори Марино. — Платил е гаранция. Петдесет бона, за да бъда по-точен.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш как е успял да го направи? — попитах, бясна от факта, че лейтенантът не ми беше казал за случилото се.
— Нямам нищо против, док.
Знаех, че има три начина да си осигуриш гаранцията. Първият беше от собствените ти пари, вторият — пари от имуществото ти, и третият — чрез лихвар, който взимаше десет процента такса и изискваше да имаш гарант или някакъв друг вид осигуряване, за да не остане той с празни ръце, ако обвиненият реши да напусне града. Джеб Прайс си осигурил парите по последния начин според Марино.