— Мислите ли, че Ал е бил хомосексуален? — попитах.
— Мисля, че беше прекалено несигурен в себе си, чувството му за непълноценност — твърде силно, и това му пречеше да създава приятелски връзки от каквото и да било естество. Доколкото знам, никога не е имал и хомосексуална връзка.
Мастърсън погледна встрани с непроницаемо лице и засмука лулата си.
— Какво стана в часа по психодрама в онзи ден, доктор Мастърсън? Какво беше това малко чудо, за което споменахте? Имитацията му на теменужка? Това ли беше?
— Това повдигна малко капака — отговори той. — Но чудото беше напрегнатият и жив диалог, проведен с баща му, който той си въобразяваше, че седи на празен стол в центъра на стаята. Разговорът ставаше все по-напрегнат. Лекарят на Ал усети това, седна на стола и се вживя в ролята на бащата на Ал. До този момент Ал вече беше загрял до такава степен, че почти изпадна в транс. Не можеше да различи истината от въображението и най-накрая дълго спотаяваният гняв избухна.
— В какво се изрази гневът му? Агресивен ли стана?
— Започна да плаче безутешно — отговори Мастърсън.
— Какво му говореше „баща му“?
— Обиждаше го с обичайните си изрази, критикуваше го, обясняваше му колко е безполезен като човек. Ал беше хиперчувствителен към критики, доктор Скарпета. Отчасти объркването му се дължеше на това. Мислеше, че е чувствителен към околните, но всъщност беше чувствителен само към себе си.
— Имаше ли прикрепен към Ал социален работник? — запитах, защото не успявах да открия в досието никакви бележки от терапевта му.
— Естествено.
— Кой? — Струваше ми се, че от картона липсват страници.
— Лекарят, когото споменах преди малко.
— Терапевтът от психодрамата?
Той кимна.
— Той все още ли работи в болницата?
— Не — каза Мастърсън. — Джим вече не работи при нас…
— Джим? — прекъснах го.
Докторът започна да почиства лулата си от тютюна.
— Как е фамилното му име и къде работи сега? — попитах.
— Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че Джим Барнс почина при катастрофа преди доста години.
— Колко години?
Този път докторът се зае с почистването на очилата си.
— Струва ми се преди осем или девет години.
— Как се случи и къде?
— Не си спомням подробностите.
— Каква трагедия — казах аз, като че ли въпросът вече не представляваше интерес за мен.
— Трябва ли да приема, че Ал Хънт е заподозрян във вашия случай? — попита той.
— Два случая. Две убийства.
— Много добре. Два случая.
— За да отговоря на въпроса ви, доктор Мастърсън, мога да кажа, че не е моя работа да подозирам никого в нищо. Полицията се занимава с това. Аз просто трябва да събера информация за Ал Хънт, която да ми помогне да потвърдя, че той е имал склонност към самоубийство.
— Съществува ли някакво съмнение в това, доктор Скарпета? Той се е обесил, нали? Може ли да е нещо друго, освен самоубийство?
— Беше облечен доста странно. Фланелка и слипове — отговорих. — Подобни неща често навеждат на размишления.
— Смятате, че е възможно автоеротично задушаване? — Той учудено повдигна вежди. — Инцидентна смърт, настъпила, докато е мастурбирал?
— Правя всичко възможно да изясня този въпрос, ако въобще бъде зададен.
— Разбирам. Заради застраховката. В случай че семейството му се възпротиви на това, което сте писали в смъртния акт.
— За това също — казах.
— Наистина ли имате съмнения относно случилото се? — намръщи се той.
— Не — отговорих. — Смятам, че се е самоубил, доктор Мастърсън. Мисля, че точно с такова намерение е слязъл в мазето. Възможно е да е свалил панталоните си заедно с колана. А него го е използвал, за да се обеси.
— Добре. Струва ми се, че мога да ви изясня и още нещо, доктор Скарпета. Ал никога не е показвал склонност към насилие. Единственият човек, върху когото е упражнявал някакво насилие, беше самият той.
Повярвах. Също така вярвах, че има доста неща, които докторът не ми казва. Празнините в паметта му бяха съвсем съзнателни. Джим Барнс, помислих си. Джим Джим.
— Колко дълъг беше престоят на Ал при вас? — промених темата.
— Мисля, че около четири месеца.
— Бил ли е и в отделението за престъпници?
— „Валхала“ не притежава такова. Имаме едно отделение, наречено „Задния коридор“, за психопати и шизофреници, хора, които са опасни за самите себе си. Но при нас няма криминални престъпници.