— Ами около дванайсет години.
Почувствах такова облекчение, че едва сдържах възклицанието си. Джини Уилсън е работила в болницата не само когато Джим Барнс е бил уволнен преди девет години, но и когато две години по-рано Ал Хънт е бил пациент там.
Тя не помръдваше от вратата. Освен моята кола отпред имаше само още една. Изглежда, съпругът й беше излязъл. Чудесно.
— Разследвам убийствата на Берил Мадисън и Кери Харпър — казах.
Очите й се разшириха.
— Какво искате от мен? Не ги познавах…
— Мога ли да вляза?
— Разбира се. Съжалявам. Заповядайте.
Седнахме в малката кухничка, покрита с линолеум и обзаведена с шкафове от бял бор. Беше невероятно чиста. Върху хладилника стояха кутии с бисквити, а по плотовете бяха сложени големи стъклени буркани с подправки. Миялната машина работеше, а от фурната се носеше аромат на кейк.
Възнамерявах да сломя евентуалната съпротива чрез категоричните си въпроси.
— Госпожо Уилсън, Ал Хънт е бил пациент във „Валхала“ преди единайсет години, а за известно време беше главният заподозрян в тези два случая. Познавал се е с Берил Мадисън.
— Ал Хънт? — Тя изглеждаше озадачена.
— Помните ли го? — попитах.
Тя поклати глава.
— Казвате, че работите във „Валхала“ от дванайсет години?
— Всъщност единайсет и половина.
— Ал Хънт е бил пациент там преди единайсет години, както вече ви казах.
— Името не ми е познато…
— Миналата седмица се самоуби — казах.
Сега вече съвсем я зашеметих.
— Малко преди смъртта му говорих с него, госпожо Уилсън. Неговият терапевт е починал при автомобилна катастрофа преди девет години. Джим Барнс. Трябва да ви задам няколко въпроса за него.
По врата й се появи розовина.
— Мислите ли, че самоубийството на Хънт е свързано по някакъв начин с Джим?
На този въпрос беше невъзможно да се отговори.
— Очевидно Джим Барнс е бил уволнен от „Валхала“ часове преди смъртта си — продължих. — Вашето име, искам да кажа моминското ви име, е отбелязано в доклада на съдебния лекар.
— Имаше… Ами… Имаше съмнения — заекна тя. — Нали разбирате — дали е било самоубийство или инцидент. Разпитваха ме. Един лекар, съдебен лекар, не помня точно. Но някакъв мъж ми се обади.
— Доктор Браун?
— Не си спомням името му — каза тя.
— Защо е искал да говори с вас, госпожо Уилсън?
— Предполагам, защото аз бях една от последните видели Джим жив. Реших, че докторът се е обадил в регистратурата и Бети го е препратила към мен.
— Бети?
— Тогавашната ни секретарка.
— Трябва да ми разкажете всичко, което си спомняте за уволнението на Джим Барнс — казах аз, когато тя стана, за да провери кейка.
Джини Уилсън се върна бързо. Вече не изглеждаше притеснена, а ядосана.
— Може да не е правилно да се говори лошо за мъртвите, доктор Скарпета, но Джим не беше свестен човек. Той създаваше големи проблеми във „Валхала“ и трябваше да го уволнят доста по-рано.
— Какви проблеми по-точно?
— Пациентите говореха различни неща. Често не съвсем възможни. Трудно е да разбереш кое е истина и кое — не. Доктор Мастърсън, а и другите лекари получаваха оплаквания от време на време, но не можехме да докажем нищо, докато една сутрин не станахме очевидци на поредното му безобразие. Беше в деня, когато уволниха Джим и стана катастрофата.
— Вие присъствахте ли на инцидента? — попитах.
— Да.
Тя се загледа съсредоточено в една точка в ъгъла. Устните й бяха свити.
— Какво стана?
— Минавах през фоайето на път към кабинета на доктор Мастърсън, с когото трябваше да говоря за нещо. Бети ме извика. Тя работеше на регистратурата, както вече ви казах… Томи, Клей, престанете с този шум!
Виковете в другата стая се усилиха още повече. Някой сменяше телевизионните канали непрестанно.
Госпожа Уилсън се надигна уморено, за да види синовете си. Чух приглушени звуци от плясване по дупето, след което спря лудата смяна на каналите. Рисуваните герои се стреляха с нещо, което звучеше като картечница.
— Докъде бях стигнала? — попита тя, когато се върна в кухнята.
— Говорехте за Бети — напомних й аз.
— О, да. Бети ме повика и каза, че майката на Джим чакала на телефона. Разговорът бил междуградски и изглеждало важно. Никога не узнах причината за това обаждане. Бети ме помоля да намеря Джим. Той имал психодрама, която се провеждаше в балната стая. Нали знаете, „Валхала“ има бална зала, която използваме за различни нужди — танците в събота вечер, забави. Има и сцена за оркестъра. Още от времето, когато „Валхала“ е бил хотел. Аз минах от задната страна и когато видях какво става, не можах да повярвам на очите си.