Даниил Хармс
Реших да разпердушиня една компания…
Веднъж отидох в Госиздат и там срещнах Евгений Лвович Шварц, който както винаги беше облечен зле, но с претенции.
Като ме видя, Шварц започна да сипе остроумия, също както винаги неудачно.
Аз го правех доста по-успешно и скоро туширах Шварц в умствено отношение.
Всички наоколо ми завиждаха на остроумието, но не предприемаха нищо, тъй като буквално умираха от смях. И най-много умираха от смях Нина Владимировна Гернет и Давид Ефимич Рахмилович, който за по-благозвучно нарича себе си Южин.
Като видя, че не може да си играе с мен, Шварц започна да укротява топката и най-после, като ме напсува на майка, заяви, че в Тифлис всички познават Заболоцки, а мене не ме знае почти никой.
Това ме ядоса и казах, че съм по-историчен, отколкото Шварц и Заболоцки, че в историята от мен ще остане светло петно, а те ще бъдат забравени на мига.
Като усети моето величие и съдбовно значение за света, Шварц лека-полека сви перките и ме покани на обяд.
Реших да разпердушиня една компания, което и правя.
Ще започна с Валентина Ефимовна. Тази немарлива особа ни кани у тях и вместо храна ни сервира някакъв киселаж. А аз обичам да си хапвам и разбирам от хубава храна. С киселажа не можеш ме подлъга! Дори понякога се отбивам в някой ресторант и гледам какво предлагат. И не понасям незачитането на тази моя особеност.
Сега преминавам на Леонид Савелиевич Липавски. Той не се посвени да ми каже в лицето, че съчинява по десет мисли всеки месец.
Първо на първо, лъже. Не съчинява десет, а по-малко.
И второ на второ, аз съчинявам повече. Не съм пресмятал по колко мисли месечно съчинявам, но със сигурност повече от него…
Аз например не парадирам пред всички, че, видите ли, притежавам колосален ум. А имам всички основания да се смятам за велик човек. Да, впрочем за такъв се и смятам.
Затова ми е обидно и болно да съм сред хора, които са по-долу от мен по ум, по прозорливост, по талант, и да не долавям уважението, което околните ми дължат.
Защо, защо съм по-добър от другите?
Сега проумях: Леонид Савелиевич е немец. Дори и навиците му са немски. Вижте го само как яде. Абсолютен немец, и това е! Дори и по краката му личи, че е немец.
Без да се хваля, мога да заявя, че съм много наблюдателен и остроумен.
Ако, да кажем, вземем Леонид Савелиевич, Юлий Берзин и Волф Ерлих и ги наредим един до друг, ще видим, че са кой от кого по-малък.
Според мен това е остроумно, понеже е смешно, но с мярка.
И въпреки всичко Леонид Савелиевич е немец! Като се срещнем, непременно ще му го кажа.
Не се смятам за особено умен, но въпреки това мога да заявя, че съм по-умен от всички. На Марс може да има и по-умни от мен, но на Земята не познавам такива.
Например казват, че Олейников е много умен. А според мен е умен, но не много. Той например открил, че ако напишеш 6 и го обърнеш, ще получиш 9. А според мен това изобщо не е умно.
Леонид Савелиевич е абсолютно прав, като смята, че умът на човека е неговото достойнство. Ако няма ум, значи няма и достойнство.
А Яков Семьонович му възразява и твърди, че умът на човека е неговата слабост. По мое мнение това вече е парадокс. Защо умът пък да е слабост? Изобщо не е! По-скоро е неговата сила. Така мисля аз.
Често се събираме у Леонид Савелиевич и си говорим за това. Ако се разгори спор, винаги аз излизам победител. И аз не знам защо.
Кой знае защо всички ме гледат изумено. Каквото и да направя, все го намират за изумително.
А аз дори не полагам усилия. Всичко става от само себе си.
Веднъж Заболоцки каза, че ми идва отръки да управлявам сфери. Навярно се е пошегувал. И през ум не ми е минавало такова нещо.
Кой знае защо в Съюза на писателите ме смятат за ангел.
Моля ви се, другари! Наистина не е редно да се прекланяте така пред мен! Аз съм като всички вас, само че по-добър.
Чувал съм израза: „Улови момента!“
Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен. И наистина, не може да се иска невъзможното.
Казвам това с пълна увереност, защото съм го изпитал на собствен гръб. И аз лових момента, но не го хванах и само си счупих часовника. Сега знам, че това е невъзможно.
Невъзможно е също и да „уловиш епохата“, защото тя също е момент, само че по-голям.
Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа.
Например: раз, два, три! Нищо не става! Така запечатвам момент, в който не е станало нищо.
Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило.