… не, не, това бе ужасна, неблагочестива мисъл. Бог не организира палежи и не се грижи за незаетите учителски длъжности в частните колежи.
И все пак… чиста проба късмет. Такъв късмет, че директорът бе предприел необичайната стъпка да наеме учителя, без да го е видял, без да го познава, само въз основа на писмените препоръки, които той беше представил. И сега изпита тайно облекчение, че представилият се мъж се бе оказал приемлив — бял, англосаксонец, без физически недъзи, може би дори — дано! — християнин.
— Извинете ме, че закъснях — каза новият учител.
— Това е непростимо. Да закъснееш в първия ден на новата си работа…!
— Да — съгласи се директорът, малко изненадан, че събеседникът му сякаш бе прочел неговите мисли. — Но предполагам, не познавате региона, а пътищата тук могат да объркат много хора.
— Напълно вярно — потвърди новият учител. — И все пак не искам да се оправдавам по този начин. Научих урока си, поне в това мога да ви уверя. Никога не повтарям грешките си.
— Добре — каза директорът, — да смятаме инцидента за приключен в такъв случай. Е, нищо лошо не се е случило. И без това влизате в час едва след обяд. Значи имам време да ви разведа из кампуса.
— Това би било прекрасно.
Директорът изгледа мъжа. Имаше в него нещо… някаква предразполагаща непринуденост. Вероятно децата щяха да го приемат добре. Директорът се поздрави наум за точната преценка. Смяташе се за добър познавач на хората, а у този мъж се долавяше нещо, нещо може би истинско, което те караше да му вярваш и да го харесваш.
— Мисля, че ще се впишете добре — каза директорът.
— Надявам се да е така.
— А ако нещата наистина потръгнат — допълни той с необичаен пристъп на сърдечност и щедрост, — тогава ще си поговорим за продължаване на договора ви и за следващата учебна година.
Мъжът се усмихна.
— Много ще се радвам да обсъдим това. Имам добро усещане за това училище.
— Значи нямате други планове, така ли? — попита директорът, накланяйки глава: — Нямате желание да търсите нови хоризонти?
— О, не — каза мъжът. — Ако ме искате, бих могъл да остана тук много дълго време.
Директорът усети, че може би е проявил непредпазливост, предлагайки на този човек постоянна длъжност, без още да го е видял как преподава. Затова, вече малко по-предпазливо, каза:
— Е, нека видим как ще минат първите няколко месеца. След това ще говорим пак.
— Това е прекрасно — каза мъжът. — Не бързам. — Усмихна се и допълни: — Разполагам с всичкото време на света.