— Амин — повтарят всички, правя го и аз. Отварям очи.
— Сега… — казва без пауза брат Сам. — има ли доброволец?
Кандидатира се сестрата в бялата манта. Тя е дебела и непривлекателна, с малки очички и микроскопична брадичка, скрита в цяла планина от тлъстина, но има спретнатия външен вид на човек, който прави чудеса с минимални средства. Разказва ни как Джон-младши пак откраднал от нея тази седмица и прахосал целия й чек със заплатата за пиячка, но тя му простила благодарение на Божията милост. Не става много ясно дали Джон-младши е съпругът, синът или баща й, но хората в помещението кимат многозначително, сякаш вече са чували тази история, може би пак от нея, може би миналата седмица, и вече не намират нищо изненадващо.
Брат Сам се преструва, че я слуша. Накрая я пита:
— Мога ли да прогоня сатаната от теб, скъпа?
— Да, братко Сам — нетърпеливо се съгласява тя. — Да, моля.
Проповедникът се приближава до нея и поставя ръка върху потното й лице.
— Исусе — монотонно запява той, — влез в тялото на тази жена. Благослови я. — Затваря очи и започва да говори на неразбираем език, сякаш измислен от деца. Звучи като изопачен латински, но с американско провлачване. — Катаня едана, катаня едана — повтаря той. Кой знае, може и наистина да е на някакъв език: — Катаня едана, катаня едана!
Натиска главата на жената назад и повдига брадичката й към тавана. Тялото й се огъва, сякаш тя играе лимбо.
— Напусни, сатана! — изкрещява Брат Сам. — Напусни, сатана! Заповядвам ти в името на Исус. Махни се! — Зад жената се застанали двама едри мъже. Когато са готови, те леко кимват на брат Сам и проповедникът я блъска в лицето с голяма сила така, че тя пада в чакащите ръце на мъжете. — Махни се, сатана! — Мъжете я улавят, а тя отваря очи и се усмихва с изненада и възхита.
— Няма го! — изкрещява. — Махна се!
— Бог да те благослови — казва брат Сам.
— Амин! — изричат останалите.
И Аманда се обажда с „Амин“.
Мъжете придържат жената по пътя до стола, който изскърцва под тежестта й. Ако сатаната наистина се е махнал от нея, не вярвам да е тежал много.
Срещата продължава в този дух известно време с други доброволци чернокож, който е бил изкушен да пие, но не го е направил, мускулест наркоман с ръце, скрити под татуировки, който говори неразбираемо бързо, но настоява, че след затвора е останал чист. Оглеждам стаята и констатирам, че никой не му вярва.
Посещавал съм безброй подобни сбирки. Всички 12-стъпкови програми са по същество еднакви — сърцераздирателни истории за жесток житейски провал. Призоваването на Исус със затворени очи и бърборенето на някакъв „език“ е новост за мен и изглежда по-забавно от всичко подобно в Калифорния, но това не променя същността, а тя е все старото шоу. Тези неща са ми втръснали.
И точно това е причината да жадувам да се махна от този сутерен. Седнал съм практически на края на седалката, готов за старт и да си повикам такси — майната й на Аманда със или без еротичните й татуировки — когато брат Сам проговаря:
— Готов ли сте да се изцелите, господин Шефе, и да приемете Исус като личен спасител?
Всички ме гледат. Готов съм за много неща, но не и за това.
— Не съм сигурен — отклонявам поканата аз. — Струва ми се доста обвързващо.
— Така е, господин Шефе — съгласява се той, докато се приближава. — Това е едно прекрасно обвързване. Това е обвързващо приемане на Исус. И на вас от Исус. Трайно обвързване.
— Да — казвам аз. — Прекрасно ви разбирам. Само че…
— Той ви обича — прекъсва ме брат Сам. — Той ви прощава. Каквото и да сте направили, той ви разбира. Сторили ли сте нещо лошо, господин Шефе?
— О, да — признавам си аз. И в главата ми изплуват образи — всъщност повлича ме вихрушка от трагедии и провали: обляното в сълзи лице на Либи в нощта, когато Коул се удави, посинялото му мъртво тяло на леглото, черната проститутка с русата перука, белият метадонов дим, извиващ се нагоре от стъклената ми лула, нокаутиращият ме в лицето юмрук на Гордън Крамер, който ме остави с един избит зъб — неподредени и застъпващи се образи, до един болезнени и до един свидетелства на моята вина.
Брат Сам казва:
— Никой грях не е прекалено голям. Той се храни на една маса с леки жени. Той умря на кръста редом с крадци. Той е Бог на грешниците и пречупените. Всеки може да се прероди. Всеки…
— Всеки? — повтарям аз е дрезгав глас. Спомням си още картини от онази нощ: безкраен коридор, по който нося тялото на Коул с изпънати напред ръце, как нежно го полагам в леглото му, как стоя над него с часове в осветената само от луната стая. Колко време съм стоял така надвесен над него? Сигурно са били часове. Но всичко за онази нощ ми се струва погрешно. Чувството ми за време е изкривено. Бях го оставил самичък само за няколко минути. Сам във ваната. Щях да се върна при него веднага. След няколко минутки.