Потеглям по пътя, като гледам право напред. Когато стигам до шосето, изминавам още километър-два и отбивам върху кафявата трева по банкета. Край мен профучават коли. Фордът още не е спрял да се движи, а аз вече съм набрал номера на Гордън Крамер.
— Здрасти, Джими — поздравява ме той дрезгаво. — Какво, по дяволите, се е случило?
— О, нищо, Гордън — успокоявам го аз с фалшиво безгрижие. — С изключение на факта, че докторът, когото ми препоръча, е луд.
— Луд доктор, а? — казва той. Не ми звучи много загрижен. — И защо да е луд, Джими?
— Чакай да избера откъде да започна… А, за начало, държи в бюрото си пистолет.
— Аз имам пистолет в бюрото си, Джими.
— Ти си бивше ченге, Гордън.
— Така е. Работата ми е в това да имам вземане-даване с голям брой откачени наркомани. Опитай се да си представиш какви пациенти има доктор Лиаго.
— Интересно е, че споменаваш това. Защото беше следващото, което щях да ти кажа. Изглежда, че доктор Лиаго има само един пациент.
— Така е — съгласява се Гордън. — Това си ти.
Съобщава го като очевиден факт, който вече сме обсъждали, поради което не би трябвало да изненадва нито мен, нито него.
— И това ти е било известно?
— Естествено, че ми е известно, малоумнико. Нали аз го наех.
— Но…
— Извадих го от нафталина специално за теб. Беше се пенсионирал. Но му бях правил услуги и не можеше да ми откаже. Не искаше да го прави, но… е, ти поне знаеш колко убедителен мога да бъда.
— О… — казвам аз разочаровано. — Значи си знаел за всичко.
— За кое? — не може да разбере той. Изглежда озадачен от целия ни разговор. После ахва и дъхът му направо секва. — О, боже… О, боже, Джими. Да не откачащ пак? Да не те е хванала параноята…?
— Нито откачам, нито ме е хванала параноята…
— Джими…
— Гордън, той знае за мен разни неща. Има стотици страници бележки за неща, които… не съм му казвал.
Дълго мълчание. Когато Гордън проговаря, в гласа му има огорчение:
— О, Джими… Пак си започнал.
— Не съм започнал.
— Тогава защо се държиш параноично?
— Не съм параноичен. Просто ми е интересно как знае неща, които…
— Джими. Аз му казах да се обади на доктор Къртис, преди да се видите. Тя му изпрати цялото ти досие. Естествено, че знае много неща за теб. Че как иначе би могъл да те лекува?
— О… — пак казвам аз. Край мен минава ТИР и фордът се раздрусва. Започвам да се чувствам глупаво. Ето ме, седнал в кола, спряла на банкета. Току-що съм избягал от кабинета на моя психоаналитик — ама буквално съм избягал, убеден, че той е размахващ пистолет маниак. Разказвам всичко това на надзорника ми, който се намира на един континент и три часови пояса разстояние от мен, и изисквам от него да ми обясни очевидния факт, че докторите обменят и бележките, когато си разменят пациентите.
— О… — знам, че се повтарям, но не мога да измисля нищо. — Гордън… срам ме е.
— „Срам ме е“ — повтаря Гордън. — Не си спомням да си го казвал досега, Джими. „Пиян като свиня“, да. „Надрусан до несвяст“, да. Но никога „Срам ме е“. Това е нещо ново. Харесва ми. — Замълчава за малко. — Върни се на работа, Джими. Престани да откачаш и се върни на работа. Не ме карай да вземам самолета. Съмнявам се, че го искаш. Обещавам ти, че ще съжалиш, ако го направя.
21
Настъпва денят на голямото уволнение.
В кариерата си на мениджър рестартер съм уволнил досега четиристотин деветдесет и шест души. Масираните съкращения са първата и най-важна стъпка във всяка задача по рестартиране.
Хората, които не разбират от бизнес, имат грешна представа за капитализма. Те смятат, че капитализмът е безсърдечен и жесток, че поставя печалбата пред човека, че принуждава мениджърите да правят нечовешки неща и че тази безчовечност е причината, поради която уволняваме „на едро“.
Всъщност вярно е точно обратното — уволненията са резултат от това, че хората влагат твърде много състрадание. Твърде много мениджъри ръководят бизнеса си като семейство и се отнасят към подчинените си със същата сбъркана добрина, с която се държим с нашите деца. Двайсет и две годишният ви син е пълен провал, който живее у дома ви и иска да бъде музикант? Ами защо да не го оставите да бъде с вас известно време, за да не плаща наем, докато намери себе си?