Поглеждам към Либи. Тя гледа масата бясна, но всъщност мрази мен за стореното. За това, че съм изоставил Коул. Че съм се надрусал и съм го зарязал сам във ваната.
Пит усета веднага, че нещо не е наред Господ да го благослови — и се опитва да ме избави:
— Както и да е — казва той и избърсва маслото от устните си със смачкана салфетка. — Разкажи ми как се запознахте с Либи.
— О, историята е много романтична — побързвам да сменя темата, макар и тази да се отнася до жена ми. Обръщам се към нея: — Защо не я разкажеш ти, скъпа?
— А защо не ти? — предпазливо ме поглежда тя.
— Ти първа — казвам аз.
— Не, ти пръв — настоява тя.
— Добре — съгласявам се аз. Не за първи път Либи е намусена и некомуникативна в компанията на други хора. Но е странно, че отказва безкомпромисно отказва — да разкаже как се запознахме. Сякаш иска да ме изтрие от паметта си. Или вече го е направила. Либи ми беше сервитьорка — започвам аз.
Карен се засмива и плясва с мазните си ръце.
— Колко очарователно! И какво ти сервираше, Джим?
— Не си спомням — признавам аз. Предполагам, скоч.
— Затова не си спомняш промърморва Пит.
— Четири пъти я каних да излезем продължавам аз.
— Четири пъти! — възкликва Карен. — Това ако не е настойчивост!
— Да, не знам за другите ми качества, но поне съм настойчив. — Обръщам се към Либи:
— Помниш ли какво ми каза първия път?
— Не.
— „Върви по дяволите“ — напомням й аз. — Искам да кажа, че ме отряза по този начин.
Карен вежливо се засмива:
— Ако всяка жена отговаря така откровено както твоята, мисля, че човешката раса отдавна щеше да е изчезнала от лицето на земята.
— Амин на това — казва Пит. Продължава да се бори с щипките, изсмуква ги съсредоточено и съм сигурен, че не обръща особено внимание на разговора.
— А втория път, когато я поканих да излезем — продължавам аз, — Либи ми се изсмя.”Добър опит, Тейн — каза ми тя. — Много забавно“, сякаш си правех майтап се нея.
— Но ти не си се шегувал — поддържа разказа ми Карен.
— Разбира се, че не. Трябваше някак да я убедя. Нека сега си спомня. А… номер три: тя стои на бара и ми сервира питие, а аз й шепна в ухото.
— И…? — нетърпеливо пита Карен. — Какво ти каза?
— Нищо. Престори се, че не ме е чула. — Замислям се. — А може и наистина да не ме е чула. В бара беше много шумно.
— Това беше третият път — подканва ме Карен. — Ти каза, че си направил четири опита. Как успя накрая?
— Последният път… О, това беше просто магия. — Обръщам се към Либи: — Не искаш ли да им разкажеш какво се случи? Когато най-сетне излязохме…
Жена ми ме гледа с любопитно изражение. Със сигурност не е гняв. Не е и досада. Нещо като… дали не е страх?
Става от мястото си, но го прави много припряно и обръща купичката си с масло, която прави локвичка, бавно напредваща към Карен и Пит.
— О, боже… — ахва Карен и елегантно се отдръпва от масата. После казва на Либи: — Нека ти помогна — слага купчина хартиени салфетки върху разлятото масло и подава чиста на Либи.
— He — отказва Либи прекалено високо. — Няма ми нищо. — Обръща се и напуска масата.
Тримата я гледаме да се отдалечава, почти тичайки, и да влиза в ресторанта.
— Добре ли е? — пита ме Пит. В устата му има щипка и не ми изглежда особено обезпокоен.
— Може би дамски проблем изказва предположение Карен.
— О… — сеща се Пит, — добре.
— Трябва да отида и да я намеря — умърлушено съобщавам аз. Иска ми се да ме убедят да не го правя.
Точно в този момент пристига следващата поръчка рачешки щипки.
— Седни — поглежда ме Пит. — Хапни си рак. Либи е добре.
Решавам, че обичам Пит Бланд… и ще го задържа като адвокат на компанията ни поне докато аз съм на работа в „Тао“.
Тримата продължаваме да ядем и Карен разказва как се е запознала с Пит — „на корпоративно мероприятие“, каквото и да означава това — и как при тях това е било любов от пръв поглед.
— След което ме опозна — довършва Пит, — и оттогава летим стремглаво надолу. Избухват едновременно в смях. Дори смехът им е стряскащо еднакъв — като ритмично изхъркване през запушен нос. Карен игриво мушка Пит с рамо в ребрата.
В този момент ме пробожда някаква тъга, че моята съпруга е толкова различна от Карен. Либи се крие сега в тоалетната, муси се на някакво мое въображаемо провинение, което не съм усетил да правя и вероятно никога няма да мога да разбера.
Сякаш по даден знак тя се връща на масата. Има изражението на боксьор, събрал всичките си морални и физически сили, за да издържи още един брутален рунд.