— Просто планетата ще бъде разрушена, за да направи място на нов суперкосмически обиколен път — поясни Артър, като сви рамене. — Но това става след два милиона години. Пък и какво друго можеш да очакваш от едни вогони. Вогоните са си вогони.
— Вогони ли? — попита Мела.
— Да, но не вярвам да сте чували за тях.
— Откъде ви дойде това наум?
— Наистина е без значение. Нещо като сън от миналото. Или от бъдещето — Артър се усмихна и извърна поглед.
— Не ви ли безпокои това, че приказките ви нямат никакъв смисъл? — попита Агда.
— Вижте какво, забравете го — каза Форд. — Всичко забравете. Това са глупости. Погледнете какъв хубав ден е, нека му се порадваме. Слънце, зелени хълмове, река в долината… горящи дървета.
— Но дори и да е само сън, звучи доста кошмарно — каза Мела. — Да разрушат един цял свят заради някакъв обиколен път!
— О, чувал съм и по-страшни работи — каза Форд. — Четох веднъж за една планета в седмото измерение, която използвали като топка за билярд. По време на една игра попаднала право в една черна дупка.
Загинали десет милиарда души.
— Но това е абсурдно — каза Мела.
— Да, при това донесла само трийсет точки.
Агда и Мела размениха погледи.
— Вижте — каза Агда, — довечера след заседанието ще има забава. Ако искате, елате а вие.
— Окей — каза Форд.
— С най-голямо удоволствие — каза Артър.
Много часове по-късно Артър и Мела седяха и наблюдаваха изгрева на луната над червеното зарево от догарящите дървета.
— Това, дето го разправяхте, че светът ще бъде разрушен… — започна Мела.
— Да, след два милиона години.
— Казвате го тъй, сякаш наистина вярвате, че е истина.
— Да, мисля, че е истина. Мисля, че бях там.
Тя поклати глава озадачено.
— Вие сте много странен човек — каза тя.
— Не, аз съм най-обикновен човек — каза Артър — Но ми се случиха някои много странни неща. Може да се каже, че не аз се отличавам от другите, а другите се отличават от мене.
— А онзи, другият свят, за който разправяше вашият приятел, дето уж попаднал в черна дупка?
— А, за него не бях чувал. Сигурно го е прочел в книгата.
— Каква книга?
Няколко секунди Артър нищо не отговори.
— ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ — каза той накрая.
— Какво е пък това?
— О, просто нещо, което хвърлих в реката тази вечер. Не вярвам да имам нужда от нея отсега нататък — каза Артър Дент.