— На̀, плюскай! Гълтай! Това да ти остане занаятът, от него да се храниш!
Учителчето лапна локума, разтвори цигарите и покани двамата победени да запалят, взе си шапката и преди да излезе, рече пак да се пошегува с непознатия:
— А вий, ваша милост, на едно кило кръв, а? Откъде бяхте вий, дето тъй лесно си проливате кръвта?
— От града — рече засмян непознатият.
— Нещо по търговия ли отскочихте до нашето село?
— Не.
— Тогава по разходка?
Непознатият смукна издебело цигарата, изгледа го ниско под очилата и рече:
— И разходка го речи, и малко работа имах, но аз почти я свърших. — И като помълча малко, добави: — По ревизия съм дошъл.
— По ревизия ли? Значи — общината. Да не сте финансов инспектор?
— Не. Училищен инспектор съм. Новият училищен инспектор.
Учителчето застана като препарирано. Хъката-мъката, не може да каже думица. И локума не можа да преглътне даже целия, а тъй си остана залепен на небцето му.