— Добре, я да пробваме още веднъж — каза Иреймик с най-спокоен тон. Запрелиства „Разговорник за общуване с другопланетни форми на живот от втора степен на развитие“. Самият той го беше съставил. Намери нужната страница и показа чертежа.
Животното до него приличаше на някаква невероятна кръстоска между пор и панда. С едното око погледна чертежа, но другото си остана нелепо втренчено в лингвиста.
— Планета — каза Иреймик и посочи с пръст. — Планета.
Приближи се Симънс.
— Извинете, капитане, бих искал да поставя тук рентгена.
— Няма проблеми.
Килпейпър се премести и освободи място за биолога и оборудването му.
— Планета — повтаряше Иреймик.
— Елам весел холам крам — весело избърбори животното.
Явно имат и език. Произнасят звуци, които сигурно означават нещо. Оставаше само да намерят начин да ги разберат. Дали са овладели елементарните отвлечени понятия? Иреймик остави настрана разговорника и посочи туземеца.
— Животно — каза той и погледна с надежда.
— Дръж го да не мърда — помоли Симънс и насочи рентгена към животното. — Така е добре. Само още няколко снимки.
— Животно — повтори Иреймик.
— Ифул бифул бокс — каза туземецът. — Хофул тофул локс, рамадан, самдуран, ифул бифул бокс.
„Търпение, необходимо е само търпение — каза си лингвистът. — Дръж се уверено. Бодро. Не падай духом“.
Той взе друг справочник. Беше за „първа степен на развитие“. Намери нужната страница и остави книгата. Усмихна се и вдигна показалец.
— Едно.
Животното се наведе и подуши показалеца.
Иреймик с усмивка прибави и средния пръст.
— Две.
Вдигна и безименния.
— Три.
— Углекс — неочаквано заяви животното.
Това „едно“ ли значеше?
— Едно — пак каза Иреймик и сви два от пръстите си.
— Вересеревеф — с добродушна усмивка отговори животното.
Нима това е още една дума за „едно“?
— Едно — отново каза Иреймик.
— Севеф хевеф улуд крам, араган, билиган, хомус драм — запя местният жител.
След това за миг погледна към разлистения от вятъра разговорник и отново се съсредоточи върху лингвиста. Иреймик със завидно хладнокръвие сподави порива си да го удуши незабавно.
Когато Морини и Флин се завърнаха, капитанът учуден изслуша доклада им. После взе заснетия материал и внимателно и задълбочено изучи всеки кадър.
Метална колона. Кръгла, гладка, явно с изкуствен произход. От народ, способен да издигне подобно нещо, могат да се очакват неприятности. Големи неприятности.
Кой ли е забол тук тази колона? Във всеки случай не и глупавите зверчета, обикалящи около кораба.
— Та, казвате, върхът й е скрит в облаците? — попита Килпейпър.
— Да, сър — отговори Морини. — Тая дяволска колона е висока сигурно километър и половина.
— Връщайте се там! — разпореди се капитанът. — Вземете радар и апаратура за инфрачервени снимки. Трябва да фотографирате върха на колоната. Искам да знам точната й височина и какво има горе. Действайте! И по-бързо.
Флин и Морини потеглиха незабавно.
Килпейпър прегледа още веднъж лентата. Обзет от прокрадващи се съмнения, той влезе в лабораторията. Абсолютно безсмислена планета — това бе най-тревожното. Но горчивият опит на Килпейпър говореше, че в цялата Вселена има някаква закономерност. Ако не я откриеш навреме — толкова по-зле за тебе.
Бактериологът Морисън беше нисък, унил човек. В този момент изглеждаше като придатък към микроскопа.
— Откри ли нещо? — запита Килпейпър.
Морисън вдигна глава, присви очи и замига.
— Да. Открих, че няма нищо — отговори той. — Пълно отсъствие на каквото и да било.
— Тоест?
— Изследвах образци от цветята, от почвата, от водата. Данните не са окончателни, но ще ви трябва смелост, за да научите резултатите.
— Не ми липсва. Какви са?
— На тази планета няма никакви бактерии.
— Ами? — успя да каже капитанът. Новината не беше потресаваща за него. Но лицето и тонът на бактериолога бяха такива, сякаш планетата е просто едно летящо парче зелено сирене.
— Да. Водата в потоците е по-чиста от дестилираната. Почвата е по-стерилна от изварен скалпел. Единствените микроорганизми на тази планета са донесени от нас. Но и те умират.
— Как така?
— Много лесно. В състава на тукашната атмосфера открих три дезинфектиращи вещества, а вероятно има поне още десет, защото не съм завършил изследванията. С почвата и водата положението е същото. Цялата планета е стерилна!