— Няма да се прибера у дома, докато не застрелям тая лисица! — крещеше той тъй силно, че всички го чуха. — Никъде нямам спокойствие. Не мога да се покажа дори пред старата. Такъв човек съм аз: не се шегувам, кажа ли веднъж, това става!
Дядо Ставер се мъчеше да го утеши, но безуспешно. А сетне дойде музикантът. В лозето на Петре Амаици се събраха стопани от околните лозя и започнаха да пият резнак. Пиха до стъмване, а сетне чак до късна нощ, седнали до огъня, в който пращяха сухи лозови пръчки. Всички се заклеха пред дядо Вирлан, че ще убият лисицата от Млинската долина.