— Сигурно сте подкупили Лейси — рече Гейбриъл. — Все пак не смятах, че тоя стар пияница е такъв глупак, че да ми върти подобни номера. Едва ли е толкова глупав, че да рискува бъдещите си печалби от следващата ми книга, за които явно вече си точи зъбите.
Фийби погледна пръстите в кожената ръкавица, които стискаха китката й. Може би всичко това бе ужасна грешка, отчаяно мислеше тя. Гейбриъл въобще не се държеше като рицар от стара легенда. Ръката, която стискаше почти болезнено нейната, бе неумолима като стоманено менгеме.
— Вината не е негова. Не бива да вините господин Лейси.
— Как открихте, че аз съм авторът на Мисията?
Фийби отчаяно търсеше отговор, който да звучи достатъчно приемливо.
— Накарах адвоката си да проучи въпроса, щом държите да знаете — тя неуспешно се опита да освободи ръката си. — Той е много съобразителен — това поне е самата истина, разсъждаваше тя. Господин Пийк бе невероятно интелигентен, много услужлив млад мъж, решен на всичко, за да си проправи път нагоре по социалната стълбица. На всичко, дори и да работи с най-младата дъщеря на граф Кларингтън, без да си прави труда да уведоми баща й за това.
— Вашия адвокат — с люта ругатня Гейбриъл я пусна. — Вече ми омръзна играта, която играете, мадам. Казах ви, че не мога да търпя измами и заблуди. Коя сте вие?
Фийби навлажни устните си.
— Не мога да ви кажа, сър. Не още. Прекалено рано е. Освен това вече ми се струва, че планът ми май въобще няма да проработи, затова бих предпочела да не рискувам репутацията си повече. Достатъчно е дори и това, че съм тук. Сигурна съм, че ще ме разберете.
— Какъв план? Нима смятате, че трябва да изслушам плана ви и да се включа в него още преди да знам истинската ви самоличност? За такъв идиот ли ме мислите?
— Въобще не ви мисля за идиот. Просто сте невероятно твърдоглав — сърдито отвърна Фийби. — Бих предпочела да не знаете коя съм, докато не се съгласите да ми помогнете. Щом веднъж ми дадете клетва, че ще ми съдействате, спокойно ще ви се доверя. Надявам се, разбирате желанието ми за дискретност.
— За какво, по дяволите, става дума? — Гейбриъл очевидно бе стигнал до ръба на търпението си. — Какъв е глупавият ви план?
Фийби се стена и реши да рискува.
— Заела съм се със сериозно и важно издирване.
— По следите на друг ръкопис ли сте тръгнали? — попита той решително.
— Не. Не търся ръкопис. Търся справедливост. Вашето минало ми дава основания да смятам, че бихте ми оказали огромна помощ в начинанието ми.
— Справедливост? Мили боже, каква е тая глупост? Мисля, вече ви дадох да разберете, че не желая повече игрички.
— Това не е игра — обясни тя отчаяно. — Опитвам се да открия един убиец.
— Убиец! — за миг Гейбриъл онемя от изненада. — Гръм и мълнии! Стоя си тук, и то посред нощ, в компанията на някаква луда жена!
— Не съм луда! Моля ви, просто ме изслушайте! Само за това ви моля. Цели два месеца се опитвах да привлека вниманието ви. А сега, когато най-сетне излязохте от пещерата си, можете поне да чуете какво искам да ви кажа.
— Не живея в пещера! — изглежда Гейбриъл бе обиден.
— Но що се отнася до мен, все едно живеете в пещера. От онова, което успях да открия е, че вие сте се затворили в дома си като някакъв отшелник. Отказвате да се срещате с когото и да било и не искате да имате нищо общо с обществото.
— Това е преувеличено — измърмори Гейбриъл. — Срещам се с когото си искам. Съвсем случайно усамотението ми допада и въобще не съм във възторг от „висшето“ общество. Но от къде накъде ще ви обяснявам привичките си!
— Моля ви, сър, нуждая се от помощта ви, за да осигуря справедливо възмездие за убийството на човек, който едно време бе много скъп за мен.
— Колко скъп?
Фийби преглътна.
— Е, ако трябва да съм съвсем откровена, някога той желаеше да се ожени за мен. Семейството ми беше против този брак, защото той не бил достатъчно богат.
— Подобна ситуация съвсем не е рядкост — мрачно отбеляза Гейбриъл.
— Това ми е ясно. Моят приятел отплава към южните морета, за да натрупа състояние, с което да се върне и да поиска ръката ми. Но никога не се върна. Научих, че бил убит от пират.
— Божичко! Искате да ви помогна да откриете някакъв пират? Ще ви кажа нещо. Това е невъзможна задача. Прекарал съм по-голямата част от последните осем години из южните морета и мога да ви уверя, че в тази част на света наистина изобилстват всякакви убийци и пирати.