— Божичко, Фийби — прошепна той до устните й. — Нямаш представа какво ми причиняваш. Кълна се, и сам не мога да го разбера. Но зная, че си моя, и ще сторя всичко необходимо, за да си в безопасност.
Той притисна силно устните си към нейните, сякаш искаше да изпие уханието й, да завладее както сладкото й тяло, така и душата й. И само след миг Фийби тихичко и нежно простена и обви ръце около врата му.
— Какво става, по дяволите? — Антъни грабна бутилката бордо от масичката и си напълни една чаша. Изгледа свирепо Гейбриъл, който тъкмо в този момент се отпусна в креслото срещу него.
— Говорете по-тихо — Гейбриъл хвърли един многозначителен поглед из помещението на клуба. Все още бе рано следобед и в клуба нямаше много народ, но все пак няколко от членовете му се намираха достатъчно близо, за да дочуят евентуален разговор на висок глас. — Не ми е особено приятно да разгласявам личните си дела на целия свят.
Антъни го послуша, но раздразнението му бе очевидно.
— Много добре — рече той, вече по-тихо, — кажете, за какво е всичко това? Защо ме повикахте толкова спешно?
— Някой се опитва да нарани, или най-малкото, да изплаши до смърт Фийби.
Някой може би дори се опитва да я убие, добави мислено Гейбриъл. Но не можеше да събере кураж, за да изрече на глас тези думи.
— Мили боже! — Антъни го зяпна като поразен от гръм. — Сигурен ли сте?
— Абсолютно сигурен.
— Кой е той? Ще го убия!
— Опасявам се, че ще се наложи да чакате реда си. Претендирам да съм първи в това удоволствие. На засега имам основания да смятам, че пряко отговорна за случилото се е жена на име Алис. Тя или е луда, или е от престъпните прослойки и притежава известна актьорска дарба. Успяла е да се представи пред Фийби за прислужница. Смятам, че е много вероятно и Нийл Бакстър да е замесен във всичко това.
Гейбриъл разказа накратко събитията.
Антъни слушаше, готов всеки момент да избухне. И когато Гейбриъл приключи с разказа си, той едва успя да се сдържи да не се развика.
— Дявол да го вземе, човече, та нали Бакстър би трябвало да е мъртъв! Вие ни уверявахте, че е така!
— Повярвайте ми, самият аз съм много по-разочарован, че това копеле е живо.
— И сега какво ще правите?
— Отново ще се опитам да се отърва от него — отвърна Гейбриъл. — Но този път смятам да се погрижа да не ми се пречка в бъдеще.
Антъни присви очи.
— А той наистина ли е главорез и убиец?
— Някои от оцелелите на кораба ми разказваха, че дори му е доставяло удоволствие да убива по най-жесток начин.
— А защо ще нападат Фийби?
— Струва ми се, че Бакстър е избрал този начин да ме тормози.
— А защо действа чрез тази Алис? — настояваше Антъни.
— Може би за да няма доказателства, че той стои зад нападенията — Гейбриъл се намръщи, като отново се замисли върху въпроса. — Ако някой бъде заловен, то това ще е тя. И ако е наистина луда, никой няма да й повярва, ако обвини Бакстър. Ако пък е професионална мошеничка и реши да си признае всичко, думата й няма да натежи срещу тази на Бакстър.
— Може би тя дори не познава Бакстър — бавно рече Антъни. — Той може да я е наел да му върши мръсната работа, без да й разкрие кой е всъщност.
Гейбриъл кимна.
— Възможно е. Но смятам да разбера дали наистина има връзка между двамата.
— И как ще го сторите?
Гейбриъл се наведе към него и сниши още повече гласа си.
— Наел съм един полицай да разследва тази работа. Инструктирал съм го да разбере дали Бакстър има любовница или някаква връзка с престъпния свят.
Известно време Антъни го наблюдава изпитателно.
— А ако не успеете да докажете, че Бакстър стои зад тази история, зад всички нападения над Фийби, какво ще правите тогава?
Гейбриъл сви рамене.
— Предпочитам да успея да докажа, че Бакстър причинява тези неприятности, дори и само за да убедя Фийби, че той не е благородният сър Ланселот, за какъвто го мисли тя. Но във всеки случай ще се опитам да се отърва от Бакстър. В крайна сметка може да се видя принуден да го сторя, без да съм в състояние да докажа какъв е в действителност.
— Фийби ще иска доказателство. Тя не обръща лесно гръб на старите си приятели. Вярна е до край.
— Зная — с големи усилия Гейбриъл успя да запази лицето си безизразно. — Но Бакстър е прекалено опасен, за да го оставим да се навърта около нея прекалено дълго. Напълно способен е да омае наивно създание като Фийби. Там, по островите, не веднъж е успявал да приласкае женените жени, за да му издадат тайните на съпрузите си. И е карал не една любовница да предаде любовника си.