Мередит загрижено погледна Фийби, докато развързваше връзките на бонето си.
— Да не те е наранил, Фийби? Предупредих те, че не е много търпелив човек. Въпреки това бъди спокойна, няма да му позволим да се държи лошо с теб.
Фийби се усмихна спокойно и взе чайника.
— Моля ви, седнете удобно. Цялата история е много вълнуваща. И тъй като нямам търпение да я разкажа на някого, реших да повикам вас двете с мама.
Лидия я гледаше изпитателно, докато се разполагаше на мястото си.
— Фийби, нали това не е някаква шега? Когато получих бележката ти, ужасно се притесних. Забранено ли ти е да излизаш или не?
— Забранено ми е да излизам, освен ако Уайлд не ме придружава — Фийби сбърчи нослето си. — Или пък ако един господин Стинтън не е свободен, за да ме следи. Казвам ви, ужасно неприятно е.
— Значи е истина? Затворили са те против волята ти? — Мередит се взираше в лицето й, докато поемаше чашата си чай.
— Наистина, не си избрах сама това положение — отвърна Фийби.
— Тогава защо, ако мога да попитам, се примиряваш с това? — направо попита Лидия.
— Защото Уайлд е ужасно разтревожен за безопасността ми — Фийби отпи от чая си. — Всъщност, ако искате да знаете, приемам го като много обнадеждаващ знак. Мисля, че се тревожи, защото ме обича. Но естествено той не би си го признал.
Мередит и Лидия се спогледаха, след което се обърнаха отново към Фийби и сестра й каза:
— Може би е най-добре да започнеш от самото начало.
— Да, наистина — съгласи се Фийби и набързо разказа цялата история. — Проблемът е там, че не знаем точно коя е тази Алис. Нито пък знаем как е разбрала за проклятието в края на Дамата в кулата. Гейбриъл подозира, че по някакъв начин и Нийл Бакстър е замесен.
— Божичко! — възкликна Лидия. — Няма ли най-сетне да се отървем от този отвратителен човек?
Фийби се нацупи.
— Не съм много сигурна, че Нийл има нещо общо с това. Струва ми се напълно възможно Уайлд да си прави прибързани заключения просто защото не харесва Нийл и защото може би мъничко ревнува.
— О, това би обяснило реакцията му, не мислите ли? — измърмори Мередит.
— Ще ми се да е така — съгласи се жизнерадостно Фийби. — Но фактите си остават: Уайлд ми забрани дори да говоря с Нийл, затова не мога да чуя неговата версия за цялата история.
— Мен ако питаш, така е по-добре — рече Лидия. — Е, в такъв случай, какво можем да направим двете с Мередит? Да те забавляваме, докато си затворничка тук?
— Майко, моля те — Мередит й се намръщи. — Едва ли може да се каже, че е затворничка.
— Напротив, затворничка съм — настоя Фийби.
— Да, права е — съгласи се Лидия.
Мередит ги погледна намръщено.
— Уайлд е абсолютно прав да те държи добре скрита тук, докато успее да открие какво става в действителност, Фийби. Ни най-малко не го виня.
— Сигурна съм, че го прави за добро — рече Фийби. — Обикновено Уайлд си мисли, че прави всичко за добро. Но винаги действа ужасно твърдолинейно. Все пак си мисля, че бих могла да поправя този негов лош навик.
— Чудесно отношение — Лидия се усмихна с майчинско одобрение. — Винаги съм си знаела, че от теб ще излезе много хитра съпруга, Фийби.
Върху прекрасното чело на Мередит се появи още една неодобрителна бръчица.
— Не бива да заговорничите и да се опитваш да променяш лошите навици на съпруга си, Фийби. Трябва да си му благодарна, че те ръководи.
— Предлагам да сменим темата — решително заяви Фийби. — Така-а, помолих и двете да дойдете днес тук, защото имам нещо предвид. Смятам да се измъкна от затвора си колкото може по-бързо.
Лидия повдигна вежди.
— И как точно смяташ да го сториш?
Фийби се усмихна.
— С ваша помощ естествено.
Мередит ахна.
— О, не, нали не смяташ ние с мама да ти помогнем да се измъкнеш от къщата? Фийби, не е редно да се противопоставяш така на съпруга си. Не и когато се опитва да те защити. А и Уайлд направо ще побеснее, ако се опитаме да те измъкнем.
— Не смятам да се противопоставям на Уайлд за това — увери я Фийби.
— Слава богу! — въздъхна облекчено Мередит и се отпусна на стола си.
— Онова, което съм намислила — продължи спокойно Фийби, — е да помогна на Уайлд да разкрие кой стои зад странните инциденти.
— О, боже! — измърмори Мередит.
Лидия гледаше напрегнато Фийби.
— И как точно смяташ да разкриеш загадката?
— Първо — започна Фийби, докато наливаше още чай, — трябва да разберем каква е истината за Нийл. Искам да знам със сигурност дали наистина е злодей, или е просто жертва на редица нещастни недоразумения и обстоятелства.