— И как предлагаш да узнаеш истината? — в очите на Лидия, скрити за лещите на очилата й, проблясваше нескрито любопитство.
— Струва ми се, че ти си напълно способна да ми помогнеш, мамо — Фийби се усмихна. — Искам да разпиташ приятелките си на карти много внимателно и дискретно. Те винаги са прекрасен източник на клюки и информация. Да видим дали знаят нещичко за Нийл и за жена на име Алис.
— Охо — възкликна Лидия, — това съвсем не е лоша идея!
— Предполагам, че в това няма да има нищо лошо — съгласи се внимателно и Мередит.
— Колкото до теб, Мередит — каза Фийби, — смятам, че и ти можеш да проучиш това-онова.
Очите на Мередит се разшириха.
— Предполагам, имаш предвид многото увеселения и соарета, които давам редовно?
— Точно така. А и освен това хората говорят с теб съвсем свободно. Само като те погледнат и не виждат нищо друго, освен едно кротко и нежно въплъщение на женствеността.
— Няма нужда да навлизаш в подробности — отвърна Мередит. — Съвсем ясно ми е, че повечето хора не смятат, че имам мозък в главата си. И признавам, това понякога е страшно полезно нещо. Вече имам доста опит да събирам откъслечна информация, която по-късно се оказва много полезна на Траубридж в бизнес сделките му.
— Знаеш много добре, че съпругът ти разчита на теб като на равностоен съдружник в бизнес начинанията си, и то именно заради забележителните ти възможности. И така, ще ми помогнеш ли?
— Разбира се — отвърна Мередит.
Лидия сияеше от задоволство.
— Наистина прекрасна работа съм свършила, като съм ви отгледала такива, ако може така да се каже.
Точно в този момент вратата на всекидневната с трясък се отвори и всички изненадано се обърнаха към Антъни и Гейбриъл.
Погледът на Гейбриъл моментално се закова върху Фийби. Тя видя в очите му дълбокото облекчение, примесено с немалка доза чисто мъжко задоволство, и вдигна въпросително едната си вежда.
— Казах ви, че ще е тук — каза Гейбриъл на Антъни.
— Е, проклет да съм — Антъни се изкикоти. — Наистина е тук. Поздравления, Уайлд. Нямаше да повярвам, ако не го бях видял с очите си. Добър ден, дами.
— Добър ден, господа — учтиво каза Фийби. — Не ви очаквахме. Желаете ли чай?
Гейбриъл се приближи към нея с широка усмивка.
— Звучи много привлекателно, скъпа. Виждам, че си поканила гости, за да не ти е скучно, докато чезнеш тук в тъмницата.
— Да, беше много мило от страна на мама и Мередит, че ми дойдоха на гости днес — Фийби му подаде чаша чай. Тъкмо щеше да му разкаже за блестящия си план, когато чу познати стъпки в коридора. Придружаваше ги и един много познат глас.
— Къде, по дяволите, е дъщеря ми?
— Това трябва да е Кларингтън — измърмори Лидия. — Крайно време беше и той да се появи на хоризонта.
Гейбриъл се намръщи.
— Но какво пък иска той?
Вратата отново рязко се отвори и Кларингтън нахлу с тежки стъпки в стаята. Той хвърли към Фийби един бърз преценяващ поглед, след което се нахвърли върху Гейбриъл.
— Чух, че сте биели дъщеря ми, сър.
— Не още — сухо отвърна Гейбриъл. — Признавам, че вече на няколко пъти много се изкушавах да го сторя, но засега успявах да устоя.
— Проклятие, тогава какви са тия приказки, че сте я заключили в собствения й дом? — попита Кларингтън.
— Напоследък Фийби проявява огромен интерес към тихите домашни занимания е и много привързана към домашното огнище — рече Гейбриъл и се усмихна предизвикателно на Фийби. — Не е ли така, скъпа?
— Е, и така може да се каже — кротко отвърна Фийби. — Искаш ли чаша чай, татко?
— Не, благодаря. Тръгнал съм за събранието на Аналитичното общество — проницателният поглед на Кларингтън бързо обходи всеки от членовете на семейството му. — В такъв случай, всичко наред ли е?
Лидия му се усмихна мило.
— Между Фийби и Уайлд всичко е съвсем наред, скъпи. Но явно има малък проблем с онзи противен Нийл Бакстър.
Кларингтън погледна свирепо Гейбриъл.
— По дяволите, човече, защо не направите нещо по този въпрос?
— Смятам да направя — отвърна Гейбриъл.
— Отлично. Значи оставям Бакстър на вашите грижи. Струва ми се, че на вас ви се удават подобни задачи. Ако ви потрябва помощта ми, чувствайте се съвсем свободен да ми се обадите. Но сега трябва да тръгвам — Кларингтън кимна на жена си и излезе от всекидневната.
Фийби почака, докато баща й си тръгне, след което се усмихна сияещо на Гейбриъл.
— Имам прекрасни новини, Уайлд. Мама и Мередит ще ми помогнат да разкрия истината за Нийл Бакстър. Не се бой, ние ще стигнем до дъното на тази история.
— Дявол го взел — Гейбриъл се задави с чая, който тъкмо се опитваше да преглътне. Антъни прекоси стаята и го потупа услужливо по гърба.