— Не се изненадвайте толкова, Уайлд — каза му Антъни, докато Гейбриъл кашляше и се опитваше да си поеме дъх. — Вече трябва да сте разбрали, че около Фийби човек рядко скучае.
19
Гейбриъл съумя да сдържи гнева си, докато близките на Фийби си тръгнат. Но в мига, когато и последният от тях затвори вратата, той се нахвърли върху Фийби.
— Моментално ще си избиеш от главата тази тъпа идея да разследваш Бакстър — заяви той. — Няма да ти позволя да се замесваш в тази история.
— Но аз вече съм замесена — отбеляза Фийби. — И освен това, мама и Мередит са тези, които ще разследват. Ако си спомняш, на мен ми е забранено да излизам от къщи.
Искаше му се да я хване за раменете и да я разтърси.
— Не разбираш колко опасен е Бакстър!
— Мама и Мередит няма да поемат никакви рискове — опита се да го успокои Фийби. — Те просто ще поразпитат за това-онова. Мама ще засегне темата, докато играят карти, а Мередит ще спомене името му на някой дърдорещ стар лорд, който си е пийнал две-три чаши на някое от соаретата й.
— Не ми харесва — Гейбриъл закрачи из стаята. — Вече съм инструктирал Стинтън да работи по въпроса.
— Стинтън не може да се движи из висшето общество както мама и Мередит.
— Двамата с брат ти ще се заемем с обществото.
Фийби поклати глава.
— Вие с Антъни никога няма да изкопчите и думичка за слуховете от старите приятелки на мама. А Мередит може да разговаря с много хора на приемите си, и то така, както вие с Антъни не бихте могли. Признай си, Гейбриъл, планът ми да разследваме Нийл е изключително хитър.
Гейбриъл прокара пръсти през косата си и погледна Фийби с безсилно раздразнение. Най-лошото бе, че знаеше колко права е тя. Лейди Кларингтън и Мередит можеха да разпитват така, както те двамата с Антъни никога не биха успели.
— Все пак не ми харесва.
— Знам, Гейбриъл. Това е, защото се тревожиш за мен. Това е много мило от твоя страна.
— Мило ли?
— Да. Но тук, у дома, съм в пълна безопасност, а мама и Мередит няма да бъдат застрашени, ако просто зададат по някой и друг дискретен въпрос. Признай го.
— Може би — с нежелание призна той. — Но мисълта, че семейството ти се замесва в тази история ме кара да се чувствам ужасно неудобно.
Фийби стана и прекоси стаята, отиде при него и го погледна право в очите. По устните й играеше някаква нежна, много колеблива усмивка.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Гейбриъл?
Той я погледна предпазливо.
— Какъв е?
— Не си свикнал да си част от някакво семейство. Толкова дълго време си бил съвсем сам и не можеш да разбереш какво е да има хора, които да мислят за теб. Не знаеш какво е да си обграден от хора, които винаги ще са на твоя страна, независимо от обстоятелствата.
— Сега говорим за твоето семейство, а не за моето — измърмори той. — И те са загрижени за теб, а не за мен.
— Това вече е едно и също нещо. Според тях сега ти си член на семейството, защото си женен за мен — Фийби се усмихна по-широко. — Трябва да разбереш, че вече не си сам на света, Гейбриъл.
Вече не съм сам. Той погледна в топлите й очи и почувства как нещо дълбоко в душата му започва да се разтапя и отпуска. Инстинктивно той се стегна, за да не позволи на тази моментна слабост да го завладее. Защото тя можеше да доведе само до неприятности. Не бива да оставя чувствата да го ръководят.
— Мислиш си, че това е още едно вълнуващо приключение, нали, Фийби? Никой от вас не знае какъв е в действителност Бакстър — Гейбриъл замълча за момент, премисляйки отново всичко. — Но струва ми се, че не мога да сторя кой знае какво, за да не позволя на майка ти и на Мередит да си задават въпросите. А и може би наистина ще научат нещо полезно. Междувременно ти ще стоиш тук, в къщата.
Фийби направи кисела физиономия.
— Да, милорд.
Гейбриъл се поусмихна, въпреки мрачното, тягостно настроение, което го бе обзело. Той хвана раменете на Фийби, притегли я към себе си и я целуна набързо по челото.
— Напомни ми да добавя десет лири към джобните ти пари за месеца.
— Но защо ще ми увеличаваш издръжката? Парите са ми напълно достатъчни.
— Дължа ти десет лири — Гейбриъл пусна раменете й и се запъти към вратата. — Брат ти се обзаложи на тази сума, че няма да си се подчинила на нарежданията ми, да не излизаш от къщи. И тъй като съм твърдо решен да си прибера спечеленото от него, най-честно ще е да дам тези пари на теб. Все пак нали нямаше как да спечеля, ако ти не бе допринесла за това?
Фийби ахна, ужасно ядосана.
— Спечелил си бас за това, че съм те послушала? Как смееш?!