— Отлично помня това — измърмори Фийби. Тя отвори малкото чекмедже в средата на писалището си и измъкна един сгънат лист хартия. — Добре тогава, нямах намерение да ти я показвам, защото знаех, че ще те разтревожи. Но щом настояваш…
— Настоявам — той пристъпи напред и грабна листа от ръката й. Отвори го и бързо прочете съобщението.
Моя най-скъпа Фийби,
с всеки изминал ден все повече се тревожа за безопасността ти. Наскоро узнах как без малко не си се удавила и зная за огъня в спалнята ти. Страхувам се за живота ти, скъпа.
Стигнах до извода, че съпругът ти се опитва да те убие по такъв начин, че семейството ти да го помисли за нещастен случай. Уайлд е подъл пират и иска да сложи ръка върху наследството ти. И използва методите, изброени в проклятието в края на Дамата в кулата… Забелязала ли си това?
Омъжила си се за жестоко и безмилостно чудовище, на което много допадат подобни злокобни методи на действие. Само попитай някой от шепата оцелели след кървавите му атаки по море.
Моя най-скъпа Фийби, трябва да говоря с теб. Дай ми шанс да ти обясня всичко. Не се и съмнявам, че Уайлд ти е наговорил куп лъжи за мен. Зная, че няма да повярваш на злобните му приказки, но съм сигурен, че искаш да ме попиташ за много неща. Заради онова, което някога означавахме един за друг, позволи ми да отговоря на въпросите ти. Имам и доказателства. Нека те спася от него.
— Копеле — Гейбриъл яростно смачка листа в юмрука си. Присви очи и се загледа в разтревоженото лице на Фийби. — Ти не му вярваш, нали?
— Разбира се, че не му вярвам — тя се взираше в лицето му така, сякаш искаше погледът й да проникне под кожата му. — Гейбриъл, ядосан ли си?
— А ти какво мислиш? Бакстър се опитва да те омае, за да повярваш, че той е невинната жертва, а аз съм злодей, който се опитва да те убие заради наследството ти. Още повече, съвсем ясно дава да разбереш, че е твърдо решен да играе ролята на Ланселот.
— Вече ти казах, не съм Гуинивър — гордо отвърна Фийби. — Много по-умна съм от нея. Гейбриъл, трябва да ми имаш доверие.
Той се усмихна мрачно.
— Нима? Кажи ми, скъпа, кога щеше да се решиш да ми покажеш тази бележка?
Тя пребледня.
— Нали ти казах, не исках да те тревожа с нея.
— Аз пък ти казвам, много повече се тревожа от факта, че не си имала намерение да ми я покажеш.
— Нищо не разбираш!
— Разбирам прекалено добре — каза Гейбриъл. — Трябва да открия Бакстър. И то бързо. Трябва да сложа край на тези глупости!
Едно почукване по вратата наруши напрежението в стаята.
— Какво има? — извика Фийби.
Вратата се отвори и влезе една прислужница, която набързо се поклони.
— Моля да ми извините, мадам. Лейди Кларингтън е долу и иска веднага да ви види.
— Веднага слизам — каза Фийби. Тя погледна Гейбриъл и се запъти към вратата. — Може би е добре и ти да дойдеш, милорд — хладно рече тя. — Мама може да ни носи новини.
— Фийби, почакай — Гейбриъл понечи да я хване и да я спре, но после промени решението си. Знаеше, че отново я е наранил, но не знаеше какво да направи. Проклет да е тоя Бакстър, мислеше той. За всичко е виновен той!
Без да каже нищо повече, Гейбриъл слезе по стълбите заедно с притихналата Фийби. Но като влязоха във всекидневната, тя моментално засия.
Лидия, въплъщение на последната мода в пастелно прасковената си рокля, се бе разположила на канапето. Тя видимо кипеше от въодушевление.
— Ето те и теб, Фийби. Радвам се, че и Уайлд е тук. Това сигурно ще го заинтересува.
— Добър ден, лейди Кларингтън — учтиво я поздрави Гейбриъл.
— Мамо , какво успя да откриеш? — попита Фийби, докато сядаше.
— Играх на карти в дома на лейди Клодейл днес следобед — започна Лидия. — Изгубих двеста лири, но сигурно си е заслужавало. Съвсем между другото споменах името на Нийл Бакстър по време на разговора.
Гейбриъл се намръщи.
— Какво открихте?
Очите на Лидия искряха.
— Изглежда лейди Рантли си спомня нещичко за Нийл Бакстър. Имал любовница точно преди три години, малко преди да напусне Лондон. Явно жената била актриса.
— Любовница! — Фийби бе направо обидена. — Нима искаш да кажеш, че докато си е играел на мой верен Ланселот, е държал любовница? Какво безочие!
Лидия срещна погледа на Гейбриъл и му намигна. Той се усмихна тъжно. Наистина дължи голяма услуга на тъща си, помисли си той. Само за последните няколко секунди беше постигнала по-голям успех в това, да съсипе репутацията на Бакстър в очите на Фийби, отколкото той бе успял за последните няколко дни.