— А лейди Рантли знаеше ли нещо повече за фустата на Бакстър? — попита Гейбриъл. Съвсем ясно съзнаваше, че Фийби вътрешно ври и кипи.
— Не много — рече Лидия. — Само това, че по-късно, когато Бакстър напуснал града, тя се заела с по-мащабни и доходни занимания.
— Какви занимания? — попита Фийби.
Лидия се усмихна тържествуващо.
— Явно е открила един от по-популярните бордеи. Лейди Рантли естествено не знаеше къде се намирал той. Но аз се позамислих върху това и стигнах до извода, че няма причина да не съществува и сега. Обзалагам се, че все още върти бизнес — тя погледна Гейбриъл. — Може би ако вие го откриете и поговорите с бившата любовница на Бакстър, ще узнаете нещо важно.
— Възможно е, наистина — Гейбриъл вече се бе запътил към вратата. Тази информация определено можеше да стесни обхвата на търсенето.
— Почакайте малко, милорд — нареди Фийби. — Къде си мислите, че отивате?
— Да открия нещо повече за любовницата на Бакстър.
— Но това означава, че смятате да влезете в бордей. И може би в повече от един — възрази тя. — А аз не искам дори да се доближавате до подобно място.
Гейбриъл я погледна нетърпеливо.
— Не се бойте, мадам. Няма намерение да изпробвам стоката. Просто ще потърся информация.
— Не искам да отивате сам — припряно рече тя. — Ще дойда с вас.
Лидия изпъшка.
— Не ставай глупава, Фийби. В никакъв случай не можеш да идеш с него.
— Майка ти е права — веднага се съгласи Гейбриъл, благодарен за подкрепата на Лидия. Той се приближи към Фийби и хвана ръката й. Не можеше да не се усмихне на явната й ревност. Тя направо стопли душата му. — Успокой се, скъпа. Оценявам загрижеността ти, но няма нищо, което да те кара да се тревожиш. Довери ми се.
Тя хладно вдигна вежди.
— Трябва да ти се доверя, въпреки че ти не ми се доверяваш? Това не ми се вижда особено честно, Уайлд.
Гейбриъл пусна ръката й и усмивката му изчезна.
— Тази вечер със сигурност ще закъснея. Няма нужда да ме чакаш.
Фийби го гледаше ужасно сърдито.
— Прекрасно. Значи мога с нетърпение да очаквам още една весела вечер у дома, сама с прислугата. Писна ми от тази история, Уайлд.
— О, това ме подсети за нещо — прекъсна ги спокойно Лидия. — Чудех се дали не бихте пуснали Фийби от затвора само за тази вечер, Уайлд. Двете с Мередит ще ходим на театър, а Антъни ще ни придружава. Има ли някаква причина Фийби да не дойде с нас?
Фийби засия.
— Абсолютно никаква причина — тя се обърна към Гейбриъл. — Ще бъда в пълна безопасност в прегръдките на семейството си, милорд. Не можеш да ми откажеш, нали?
Гейбриъл се поколеба. Идеята не му хареса, но ясно съзнаваше, че не може да измисли нито една пречка да я пусне. Ще бъде със семейството си, а и брат й ще е там, в случай че възникнат проблеми.
— Добре — съгласи се той с неудоволствие.
Фийби направи кисела физиономия.
— О, щедрата ви благосклонност направо ме съсипва, милорд. Божичко, кой би предположил, че трябва да моля за разрешение от съпруга си, за да отида на театър? Кълна се, сър, наистина променихте живота ми до неузнаваемост.
— Значи сме квит — рече той. — Защото и ти наистина промени моя.
Той погледна към Лидия.
— Длъжник съм ви, мадам.
— Зная — Лидия се изкикоти. — Няма страшно, ще поискам дължимото.
Фийби изпъшка и завъртя очи към тавана.
— Само не ме обвинявай, че не съм те предупредила, Уайлд.
Гейбриъл се ухили със смешно-тъжна физиономия. Поклони се на грейналата си тъща.
— Стори ми се, казахте, че сте изгубили двеста лири, докато сте събирали сведения за любовницата на Бакстър, мадам. Държа да покрия загубите ви.
— О, не бих и помислила подобно нещо — измърмори Лидия.
— Настоявам, мадам — рече Гейбриъл.
— Е, в такъв случай — рече Лидия, — предполагам, че трябва да ви позволя да постъпите, както вие сметнете за добре. Ех, а някои хора си мислят, че епохата на рицарството била отминала! Каква заблуда!
Фийби погледна намръщено към Гейбриъл.
— Но пък някои полагат неимоверни усилия, за да я погребат завинаги. Уайлд, въобще не ми харесва тази идея, да разследваш бордеите.
— Представи си, че си ме изпратила на мисия, скъпа — рече Гейбриъл и излезе.
Фийби оглеждаше претъпканата зала на театъра с огромно задоволство.
— Кълна се, досега никога не съм се забавлявала така! — каза тя на Мередит.
Мередит, разположена до Фийби в тапицираната с плюш ложа, пооправи полите на бледосинята си вечерна рокля.
— Предполагам, че ти е по-забавно от друг път, защото напоследък си се чувствала доста ограничена в контактите си.