— Меко казано — отвърна Фийби. — Направо бях заключена в тъмница.
— Хайде, хайде, Фийби — Мередит се усмихна. — Говориш така, сякаш са те държали затворена месеци наред, а не само един ден. Освен това отлично знаеш, че Уайлд прави само каквото смята за най-добро.
— Опасявам се, че това ми било писано: цял живот да съм обградена от хора, които си мислят, че знаят какво е най-добро за мен — Фийби оглеждаше редиците ложи, пълни с бляскаво облечени посетители. — Колко народ! След представлението сигурно ще се наложи да чакаме каретата цяла вечност.
— Нищо чудно, нали е разгарът на сезона — забеляза Лидия. Розовите пера, които украсяваха сатенената й лента за глава, се полюшнаха, когато поднесе театралното бинокълче към очите си. — О, струва ми се, че виждам лейди Маркъм. Чудя се, кой ли е този привлекателен младеж при нея? Със сигурност не е синът й. Дали пък не си е намерила нов любовник? Казаха ми, че току що се отървала от последния.
Мередит я погледна с неодобрение.
— Мамо, от теб винаги излизат невероятни клюки!
— Старая се — гордо отвърна Лидия.
Кадифените завеси в дъното на ложата се разтвориха и влезе Антъни. Фийби въпросително вдигна вежди, когато видя, че е доста намръщен.
— Носиш ли ни лимонада?
— Не, съжалявам. Но изникна много по-сериозен проблем.
— Антъни се отпусна в едно от плюшените кресла. — Току-що срещнах Рантли. Той и двама от приятелите му си говореха за Уайлд.
— Какво говореха? — попита Фийби.
Антъни се намръщи още повече.
— Промениха темата, веднага щом ме видяха, но успях да дочуя какво си казваха преди това. Обсъждаха вероятността съпругът ти да е натрупал състоянието си като пират, а не като почтен търговец, докато е бил на островите.
— Как смеят? — Фийби направо побесня и скочи на крака. — Веднага ще ги открия и ще се погрижа да променят мнението си.
— Какви са тия работи? — Лидия смъкна бинокъла си и погледна смръщено Фийби. — Седни, момичето ми. Няма да ходиш никъде.
Мередит хвърли укоризнен поглед към сестра си.
— Майка е напълно права. Веднага си седни на мястото. Да не искаш хората да зяпат нашата ложа и да започнат да се чудят какво става?
Фийби седна с нежелание.
— Трябва да направим нещо за тези ужасни слухове. Не мога просто да си седя и да позволя на хората да си втълпяват подобни глупости за Уайлд.
— Но няма да постигнеш нищо, като хукнеш след клюкарите — скастри я Лидия.
— И какво предлагате да сторя? — сърдито попита Фийби.
Усмивката на Лидия преливаше от щастие, предвкусвайки задаваща се битка.
— Ще ги оставим да дойдат при нас, разбира се.
— Мама е напълно права — спокойно рече Мередит. — Винаги е най-добре да влезеш в схватка с врага на собствена територия.
Фийби безпомощно погледна Антъни.
— Разбираш ли за какво говорят?
Антъни се подсмихна.
— Не, но когато става въпрос за подобни неща, имам пълно доверие в мама и Мередит.
Лидия кимна доволно.
— Съмнявам се, че ще ни се наложи да чакаме прекалено дълго за първата схватка — тя отново вдигна бинокъла към очите си. — О, ето на, точно в този момент лейди Рантли напуска ложата си. Обзалагам се, че се е запътила към нас.
— Мислиш ли, че смята да задава неучтиви въпроси за миналото на Уайлд? — поинтересува се Фийби.
— Много е вероятно, като се има предвид, че съпругът й си позволява да говори за това с приятелите си — Лидия се позамисли. — Интересното при Юджийн е, че тя е тази, която замисля всички финансови ходове на семейство Рантли. А лорд Рантли просто изпълнява инструкциите й. Нали ще помните това, когато дойде тук?
— Да, мамо — отвърна Мередит.
Антъни се ухили.
— Вече разбирам.
— Отлично — Лидия направи кратка пауза. — Чудя се, кой ли е пуснал слуха за пиратството?
— Бакстър, без съмнение — каза Антъни. — Уайлд наистина трябва да предприеме нещо спрямо него. Започва да става много досаден. Уайлд казва, че можел направо да хипнотизира жените. Явно бившата му годеница също е станала жертва на чара на Бакстър.
Фийби зяпна брат си.
— Каква бивша годеница?
Антъни трепна.
— Опа, извинявай. Не биваше да го споменавам. Но всичко е минало. Тя се омъжила за друг.
— Каква бивша годеница? — заплашително повтори Фийби.
— Просто някаква жена, за която бил сгоден известно време, докато бил на островите — опита се да я успокои Антъни. — Уайлд я спомена съвсем между другото. Нищо важно.
Фийби внезапно се почувства зле.
— Нищо важно — повтори тя под носа си. — През деня разбирам, че Уайлд е хукнал след някаква жена, която държи бордей, а вечерта узнавам, че вече е бил сгоден за друга жена. И въобще не си е направил труда да ми го спомене.