— Има два типа мъже, Фийби — Лидия се взираше през бинокъла си. — Едните непрекъснато говорят за миналото си, а другите рядко засягат тази тема. Радвай се, че ти се е паднал мъж от втория тип. С течение на времето първите стават ужасно досадни.
— Въпреки това — измърмори Фийби, — ужасно неприятно е да разбереш, че съпругът ти съвсем наскоро е бил сгоден за друга.
— Не чак толкова наскоро — каза Антъни. — Годежът е бил развален преди около година. Веднага след като Уайлд научил, че годеницата му издава на Бакстър тайна информация за датите на отплаване на корабите му и вида на товарите им.
— О, боже! — възкликна Фийби. — Що за жена е била тя?
— Годеницата ли? — Антъни сви рамене. — Не ми я описа. Но разбрах, че била много наивна и не особено вярна. Явно за Бакстър въобще не е било трудно да я прелъсти.
Фийби въздъхна. Струваше й се, че непрекъснато открива все нови и нови причини Гейбриъл да не иска да се довери на никого. Понякога дори й се струваше, че никога няма да постигне успех в мисията си. Как би могла да го научи да я обича, когато не може да го накара дори да й се довери?
С мрачни угризения тя си припомни хладния гняв в очите му днес следобед, когато бе влетял в стаята й и бе поискал бележката на Нийл. Очевидно бе предположил най-лошото още от самото начало.
Колкото до нея самата, тя беше толкова заета да се справи с шока от бележката му, че не й бе останало време да се замисли как да реагира, а още по-малко как да се справи с Гейбриъл. Първият й импулс бе да скрие бележката и тя бе направила точно това. Знаеше, че Гейбриъл ще е направо бесен, защото ще помисли, че е повярвала на лъжите на Нийл.
Очевидно бе избрала погрешна тактика. Сега Гейбриъл сигурно ще бъде още по-предпазлив да не й се довери. Струваше й се, че всяка нейна постъпка спрямо него дава резултат, противен на желанията й.
— Добър вечер, Лидия.
Щом чу този тътнещ глас, Фийби моментално се извърна. Юджийн, лейди Рантли, се понесе през входа на ложата им с достолепието на кораб, вдигнал всичките си платна, който влиза гордо в пристанището. Бе облечена в аметистово-лилава сатенена рокля, в която огромните й гърди и бедра едва се побираха. Тюрбанът й бе украсен с внушителни изкуствени цветя.
— Добър вечер, Юджийн — Лидия не я удостои с нещо повече от кратък поглед през рамо. — Видя ли вече новия любовник на Мили? Вижда ми се очарователен младеж.
— Мили несъмнено го е довела тук, за да го покаже на всички — отвърна лейди Рантли. — Но не за това исках да поговоря с теб. Чу ли слуховете, Лидия?
Фийби понечи да каже нещо, но Мередит веднага улови погледа й и безмълвно я накара да мълчи.
— Какви слухове? — Лидия продължаваше да оглежда внимателно залата с малкия си бинокъл.
— За Уайлд, разбира се — лейди Рантли хвърли кос поглед към Фийби. — Казват, че този човек натрупал богатството си чрез пиратство.
— Нима? — спокойно каза Лидия. — Колко вълнуващо! Винаги съм си мислела, че във всяко уважаващо себе си семейство би трябвало да има поне по един пират нейде из родословното им дърво. Внася свежа кръв, нали разбираш.
Лейди Рантли се втренчи в Лидия.
— Нима искаш да кажеш, че знаеш за вероятността Уайлд наистина да е бил пират?
— Разбира се. Антъни, тази вечер лейди Кресбър е довела дъщеря си. Искам да идеш и да я погледнеш. Смятам, че от нея би излязла чудесна съпруга.
Антъни направи отегчена физиономия.
— Онази вечер, на бала у семейство Танършам, танцувах с нея. Няма капка ум в главата си.
— О, небеса! Е, значи толкова по този въпрос. Не бих могла да понеса мисълта да имам глупава снаха — сухо каза Лидия. — Трябва да внимаваме с каква кръв ще смесим нашата, нали разбирате.
Лейди Рантли прочисти гърло доста шумно.
— Извини ме, Лидия, но кажи ми, правилно ли съм разбрала, че приемаш на шега тези изключително тревожни слухове?
Мередит се усмихна някак неопределено на лейди Рантли.
— Съпругът ми ме уверяваше, че Уайлд е по-богат и от Крез, а има и могъща корабна компания.
— И аз така чух — злокобно каза лейди Рантли.
— Траубридж също така ми каза, че Уайлд тъкмо се е заел с мащабно ново начинание, от което се очакват огромни печалби — усмивката на Мередит стана още по-открита. — Казва, че всички начинания на Уайлд са много доходни. Мисля, че Уайлд ще предложи на пазара известно количество акции за новия си проект. Траубридж смята да купи от тях.
Погледът на лейди Рантли внезапно стана много съсредоточен и проницателен.
— О, нима? Ще се продават акции, казваш?
— Да, наистина — Мередит лекичко си повя с ветрилото. — Естествено тези неща не ме интересуват кой знае колко. Но ако смяташ, че съпругът ти би се заинтересовал от акциите на Уайлд, бих могла да накарам Траубридж да се опита да убеди Уайлд да му продаде малко.