— О, високо бих оценила това — побърза да каже лейди Рантли.
— Но не съм сигурен дали ще се получи — замислено се обади Антъни. — Познаваш Уайлд, Мередит. Не обича много слуховете. Ако разбере, че лорд Рантли разпространява тия клюки за пиратството, много вероятно е да откаже да го включи в начинанието си.
Мередит погледна загрижено Антъни.
— Опасявам се, че си напълно прав — тя се обърна отново към лейди Рантли със съжалителна усмивка. — По-добре ще е да не ви обещавам, че ще говоря с Траубридж във връзка с вашите интереси. Уайлд сигурно много ще се разсърди на всеки, който разпространява слухове за пиратство.
— Не, почакайте — припряно каза лейди Рантли. — Нямам представа откъде е изникнала тази историйка за пиратството, но веднага ще взема мерки да бъде потушен слухът.
— Много благоразумно от твоя страна, Юджийн — Лидия най-сетне свали бинокъла от очите си и се усмихна сияйно на лейди Рантли. — Наистина е невероятно забавно да се преструваме, че имаме пират в семейството, но съвсем не сме сигурни, че Уайлд ще е възхитен като нас, когато чуе слуха. А когато Уайлд се ядоса, става ужасно труден.
— Пък и на това отгоре не се знае какво би направил татко, ако разбере какви истории се разправят за новия му зет — обади се Мередит с доста разтревожен вид. — Татко толкова държи на тези неща. Може да се види принуден да ограничи бизнес отношенията си само до кръга господа, на които е сигурен, че може да има доверие.
— Точно така — измърмори Лидия. — Юджийн, струва ми се, че наскоро Рантли купи дялове в мините, с които се занимава Кларингтън, нали?
— Да, наистина е така. И силно се надяваме това начинание да излезе успешно — много предпазливо си позволи да отбележи лейди Рантли.
— Колко жалко би било, ако Кларингтън реши, че не би могъл да върти бизнес с лорд Рантли.
Антъни изглеждаше необичайно мрачен.
— Наистина би било много жалко.
— Разбирам — лейди Рантли се изправи внушително. — Бъдете спокойни, ще видите, че вече няма да се чуват подобни истории — и тя отплава величествено от ложата им.
Фийби се усмихна щастливо на майка си, сестра си и брат си.
— Знаех си, че все трябва да има някаква полза от тази досадна бизнес информация, която всички вие непрекъснато обсъждате.
— Зная, че понякога ти се струваме много суховати и досадни, Фийби — рече Антъни. — Но не сме глупави.
— Никога не съм правила тази грешка, да си помисля, че сте — увери го Фийби. — Благодаря ви за подкрепата за Уайлд тази вечер. Знаете ли, той въобще не е свикнал с подобна помощ.
Лидия обходи за последен път залата с бинокълчето си.
— Ще свикне. Та нали вече е член на семейството!
20
— Мили боже, колко народ! — тълпата пред театъра бе дори по-огромна, отколкото Фийби очакваше. — Значи бях права, като казах, че ще чакаме цяла вечност, докато каретата ни стигне до тук.
— Заваляло е — възкликна Мередит. — И заради дъжда ще се наложи да чакаме дори повече.
— Ще видя какво мога да направя, за да поускоря нещата — рече Антъни. — Вие трите ме чакайте тук. Аз ще потърся някой от лакеите.
Той се отдалечи от тях и изчезна сред тълпата елегантно облечени зрители. Фийби, Лидия и Мередит останаха под покрива на входната колонада и се загледаха в разлюляната тълпа пред театъра.
Улицата бе задръстена от карети, като всяка се опитваше да се приближи. Напрежението нарастваше непрекъснато. Кочияшите крещяха един на друг, докато се опитваха да придвижат екипажите си на по-удобно място. Недалеч от Фийби няколко души разгорещено спореха за нещо.
— Е, как е, Фийби? — доволно попита Лидия. — Хареса ли ти краткото прекъсване на домашния ти арест?
— Много! Безкрайно съм ти задължена за всичко, мамо.
Мередит я погледна.
— Всъщност доста се изненадах, че Уайлд те пусна дори и за кратко тази вечер.
Фийби се ухили самодоволно.
— И аз се изненадах. Но мама го убеди да ме пусне.
В този момент караницата, която кипеше недалеч от тях, се разрази в истинска битка. Единият от мъжете удари другия в лицето. Другият изрева и го блъсна настрани.
— Разкарай се от тук, копеле такова. Аз пръв видях този файтон.
— Как ли пък не, мътните да те вземат!
Първият от мъжете включи в действие юмруците си, за да докаже правото си да ползва файтона. Но единият му удар засегна трети човек, застанал наблизо. Някой друг започна да крещи обиди по техен адрес.