Мередит се намръщи.
— Нека се отдръпнем настрани. Дано Антъни побърза.
Фийби понечи да влезе заедно с майка си и сестра си във фоайето на театъра, но вече навсякъде около тях тълпата се бе развилняла. Хората се блъскаха и настъпваха. Дамите пищяха. Звукът от раздрана коприна накара Фийби да погледне през рамо назад. Една жена яростно блъскаше двама млади грубияни, които бяха решили да използват безредицата, за да си позволят някои свободи.
Фийби замахна с чантичката си към главата на по-близкостоящото конте. Той залитна, когато малката дамска чанта уцели главата му. Но с удивителна бързина се окопити и задърпа чантичката от ръката на Фийби.
Тя я дръпна силно и презрамката й се скъса. Изящната чантичка, обсипана с мъниста, изчезна завинаги под краката на тълпата.
Жената, която се бе защитавала отчаяно от двамата грубияни, използва моментното им невнимание, за да се втурне в безопасното фоайе.
Фийби се обърна и откри, че разлюляното множество я е разделило от майка й и сестра й. Тя се огледа разтревожено. Хората се издигаха от всички страни като бурно море и Фийби не можеше да види никой от близките си.
Тъкмо когато се надигна на пръсти, за да надникне над главите на най-близкостоящите, някакъв пиян мъж залитна и се блъсна в нея. Левият й крак не издържа удара и тя загуби равновесие.
— Божичко!
Фийби залитна, но едвам успя да се задържи на крака. Хвана полите на роклята си и се опита да си пробие път към светлините на фоайето.
Ръката на някакъв мъж се сключи около кръста й.
Фийби изпищя яростно и опита да се измъкне от хватката на мъжа.
— Пусни ме, пиян глупак такъв!
Мъжът не отвърна. Вместо това започна неумолимо да влече Фийби през тълпата, Фийби отново извика, този път още по-силно. Навсякъде около нея имаше хора, но никой не обърна внимание на виковете й за помощ. Всички бяха прекалено заети да пазят собствените си кожи от побеснялата тълпа.
Изведнъж до мъжа, който държеше Фийби, изникна още един.
— Сигурен ли си, че точно таз мадама ни трябва? — изсъска той, като сграбчи размаханата ръка на Фийби.
— Дано да е таз — изръмжа първият. — С рокля в жълто и зелено, точно както ни каза’а. Ама чуй к’во ш’ти кажа, хич няма да се върна пак в тая лудница да търся друга мадама.
Фийби замахна със свободната си ръка. Пръстите й докопаха обраслата буза на някакъв мъж. Тя заби ноктите си и яростно го одра. Мъжът изрева свирепо.
— Проклета кучка!
— Много щура е тая — оплака се първият мъж. — файтонът там ли е?
— Там е. Ох, мамка й!
— Какво стана?
— Ритна ме.
— Почти стигнахме. Отваряй вратата — нареди първият мъж и повдигна Фийби.
Тя се вкопчи в отворената врата на каретата. Пръстите й задраскаха по дървото. Напрегна всички сили, но напразно.
Някой я блъсна силно по гърба и тя се озова в каретата, паднала на пода между седалките.
Първият мъж подвикна на кочияша и скочи вътре. Вторият го последва.
Фийби усети как файтонът се люшна напред. Разпищя се и започна отчаяно да рита, докато два чифта груби ръце успяха да завържат ръцете и краката й. После набутаха в устата й някакъв мръсен парцал и вече дори не можеше да вика за помощ.
— Леле, майко! — ядосано извика единият от мъжете, като се отпусна уморено на седалката. — Ама че дива котка. Ако беше моя, знам как щях да я науча да си държи устата затворена.
Другият се изкикоти похотливо. С върха на обувката си подритна бедрото на Фийби.
— Ама утре сутринта друга песен ще запее. Една нощ при Алис ще научи и дива котка да си държи езика зад зъбите.
Фийби замръзна на пода на каретата. При Алис.
Опита се да се успокои и да мисли логично. Докато лежи вързана тук, в каретата, не може да направи абсолютно нищичко. Но рано или късно ще се появи някаква възможност. Междувременно скришом опита да измъкне китките си от набързо завързаното въже, което ги стягаше.
Заради задръстванията по улиците се придвижваха с темпото на охлюв. Стори й се, че измина цяла вечност, преди каретата най-сетне да спре. Тогава единият от мъжете отвори вратата и се протегна, за да помогне на партньора си. Двамата заедно вдигнаха Фийби от пода на файтона и я понесоха по някакво стълбище.
Тя се оглеждаше наоколо, като се опитваше да се ориентира, докато я носеха през дълъг коридор. Минаха покрай няколко врати, но всички бяха плътно затворени. Иззад една от тях долетя пискливият смях на жена. От друга пък се чу звукът на камшик, който изплющява върху кожа, последван веднага от стона на мъж.
— Я да видя к’во носите тука? — чу се гласът на някаква пияна жена. — Ново момиче, а?
— Точно тъй. Ама туй не ти влиза в работата — сопна се единият от мъжете, които носеха Фийби.