— Не знаех, че Алис вече трябва да ги събира от улицата — измърмори жената, докато минаваше покрай тях. — Винаги е имало толкоз много кандидатки за „Кадифения ад“.
— Ама тая е специална. Алис казва, че имала клиент с особени предпочитания — рече единият от мъжете.
Фийби чу как се отвори врата. Внесоха я в тъмна стая и я пуснаха на някакво легло. Тя остана съвсем неподвижна, като се опитваше да се ориентира в тъмнината.
— Чиста работа — с облекчение рече единият от мъжете. — Време е да си приберем надника и да изчезваме.
Вратата се затвори след тях със звука, който издава наистина здрава врата. Само след секунда Фийби чу превъртането на ключа в ключалката. После стъпките се отдалечиха по коридора.
Настъпи тишина.
Фийби бавно се изправи до седнало положение. Пулсът й сякаш щеше да пръсне вените й, а сърцето й лудо биеше. За миг си помисли, че ще се задуши заради парцала в устата й. Почти паническият й страх влошаваше нещата още повече. Дори си помисли, ужасена, дали пък сега няма да припадне.
Бавно и с огромни усилия тя успя да обуздае ужаса, който заплашваше да я побърка. Трябваше да се успокои, иначе всичко ще е загубено.
Първата стъпка бе да се освободи от парцала и въжетата, които стягаха ръцете и краката й.
С няколко гърчещи се движения Фийби успя да се премести до ръба на леглото и спусна крака на пода. Сигурна бе, че където има легло, има и масичка до него, на която да се слагат разни неща, като например свещ, а и някои наистина полезни помощни средства, особено за човек в нейното положение. Ужасно много се надяваше да открие нож. Малката масичка се намираше точно там, където човек би очаквал. Фийби успя да закачи парцала на дръжката на чекмеджето и измъкна мръсното парче плат от устата си. Пое си дълбоко дъх и се обърна с гръб към чекмеджето. След като успя да го отвори с вързаните си ръце, тя затършува слепешком из него.
Намери малко шишенце, като онези, в които обикновено слагат сънотворни.
Звукът от ключ, вкаран в ключалката, прекъсна трескавото й търсене. Тя припряно затвори чекмеджето и се изтърколи по гръб обратно на леглото.
Вратата се отвори и светлината от коридора се разля в тъмната стая. В рамката на вратата стоеше някаква жена.
Тя влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Фийби чу как драсна клечка кибрит, за да запали свещта на масата. Когато пламъчето озари помещението, светлината му разкри ореол от руса коса и хубавичкото лице на тайнствената Алис.
— Както виждам, добре напредваш в живота, Алис — тихо проговори Фийби. — Предполагам, че да държиш бордей е доста по-доходно от това да си прислужница.
— Много по-доходно — Алис се усмихна едва забележимо. — Жена в моето положение трябва добре да използва възможностите си.
Фийби я гледаше предпазливо.
— Какво смяташ да правиш с мен?
— Мислех, че имам изключително хитър план — Алис се приближи до ръба на леглото и застана загледана във Фийби. — Но се опасявам, че вече нямам време. Нийл скоро ще разбере какво става, затова трябва да изоставя първоначалните си намерения и да действам по друг начин.
Фийби не помръдваше.
— За какво говориш? Какъв бе първоначалният ти план?
— Исках да те изплаша, за да продадеш книгата, разбира се. Сред клиентите на „Кадифения ад“ има поне двама-трима колекционери. И по мои наблюдения до един са много ексцентрични и суеверни.
— Опита се да направиш така, че да изглежда сякаш проклятието се сбъдва, нали?
— Да. Нийл ми бе разказал за него, нали разбираш. Той много говореше за проклетата книга. След като свърших с втората част от проклятието, смятах да ти изпратя бележка. Исках да повярваш, че анонимен колекционер предлага да купи Дамата в кулата. Смятах, че дотогава вече ще си повече от щастлива да се отървеш от прокълнатата книга.
— Наистина ли си била любовница на Нийл преди три години?
— О, да — горчиво рече Алис. — Бях негова любовница през цялото време, докато той се преструваше, че е верният ти Ланселот. Каза ми, че имал план как да измъкне пари от баща ти. Казваше, че ще се ожени за мен веднага, щом постигне целта си. Твърдеше, че обича само мен, а не теб. И аз, глупачката, му повярвах.
— Всичко е толкова объркващо — прошепна Фийби. — Не зная на кого и на какво да вярвам. Как разбра за катакомбите?
— В селцето до Дяволска мъгла слугите говорят за тях — Алис седна на един стол, а позата й бе не по-малко изящна от тази на коя да е дама. — Аз съм добра актриса. Въобще не беше трудно да изиграя ролята на сервитьорка в кръчмата за няколко дни. Научих всичко, което ми бе необходимо за замъка.