— Разбирам.
— Първо смятах просто да те бутна от скалите в морето. Но когато узнах за катакомбите и за тайния проход, реших да използвам тях. Виждаш ли, не исках да те убия. Просто исках много да се уплашиш.
— Но в нощта, когато запали спалнята ми, можеше да ме убиеш.
— Малко вероятно бе — Алис сви рамене. — Предположих, че съпругът ти ще е с теб и че още няма да си заспала. В края на краищата, нали съвсем наскоро се оженихте, а се носят слухове, че Уайлд е направо побъркан по новата си женичка.
— А какво смяташ да правиш сега? — попита Фийби.
— Да поискам откуп за теб, разбира се. Мъжът ти ще получи бележка, че може да те има обратно, ако изпрати книгата. Така нещата ще са малко по-трудни, но наистина нямам друг избор. Както ти казах, Нийл вече разбра за плановете ми и времето ми изтича.
Фийби я наблюдаваше напрегнато.
— Защо искаш книгата, Алис? Какво толкова важно има в нея?
— Не знам — простичко отвърна Алис.
— Полагаш такива усилия, а не знаеш за какво? — невярващо попита Фийби.
— Знам само едно: Нийл иска ужасно много Дамата в кулата. И това ми стига — пръстите на Алис се вкопчиха в дръжката на стола й, а в очите й тлееше едва сдържан гняв. — Откак се върна, не говори за нищо друго, освен за това как да си върне проклетата книга. Е, сега ще си има работа с мен, за да се добере до нея, а аз ще поискам висока, много висока цена.
Фийби вече определено се чудеше дали наистина си няма работа с луда жена.
— Мисля, че Нийл иска книгата само по сантиментални причини.
— Не е само това — каза Алис. — Невъзможно е да е само заради това. Абсурдно е Нийл да храни някаква вечна, неумираща любов към теб. Това е само поза, театър, който разиграва. Знам го.
— Алис, мисля, че жаждата ти за мъст спрямо Нийл те е подлудила — внимателно каза Фийби.
— Може би — Алис се изправи и застана до леглото. — Жена с моята професия прекарва прекалено много нощи в ада. Това може да побърка всекиго. Само най-силните от нас оцеляват.
— Ти си оцеляла.
— Да — прошепна Алис. — Аз оцелях. И едно от нещата, които ми даваха сили да се боря, беше надеждата, че някой ден ще си отмъстя на Нийл Бакстър. Той е човекът, който ме обрече да живея в „Кадифения ад“.
Фийби я гледаше втренчено.
— А какво ще стане с мен?
— С теб? — Алис я погледна замислено. — Предполагам, че ще ми е много забавно да направя така, че и последната част от проклятието да се сбъдне за теб, както се сбъдна за мен.
— За какво говориш?
— Какво гласи последната част от проклятието? — Алис се наведе по-близо. — Ставаше дума за една безкрайна нощ в ада, нали? А аз мога да ти осигуря една безкрайна нощ в ада, лейди Уайлд. Една нощ на това място, обслужвайки клиентите ми, със сигурност ще изглежда като една нощ в ада за жена като теб.
Фийби не каза нищо. Устните й бяха пресъхнали. Гледаше полузамъглените от лудостта очи на Алис и не смееше да отмести погледа си.
— Но не те мразя толкова много — продължи тихо Алис. — Ти си просто средство за постигане на целта.
Тя се пресегна надолу, сграбчи финото деколте на яркоцветната рокля на Фийби и разпори тънката коприна до ръба на полите. В миг Фийби се озова легнала сред парчетата коприна, останала само по бельо.
— Защо го направи? — яростно попита Фийби.
— Просто взимам предпазни мерки. Съмнявам се, че ще успееш да се освободиш от въжетата, но дори и да го сториш, няма да посмееш да избягаш само по бельо.
— Така ли мислиш?
Алис я погледна със смразяваща усмивка.
— Човек никога не знае кого ще срещне по коридорите на „Кадифения ад“, мадам. Напълно възможно е да се сблъскаш с някои стари семейни приятели. Съпругът ти едва ли ще ти е много благодарен, ако разпънеш на кръст достойнството му и собствената си репутация, като позволиш да те видят тук. А и какво ще правиш, когато излезеш на улицата?
Фийби трябваше да признае, че Алис има право.
— Алис, чуй ме…
— Бъди разумна. Стой тук и не създавай неприятности, докато твоят господар не те откупи.
Алис хвърли парчетата коприна на пода и излезе от стаята. Затвори вратата много тихо след себе си. После Фийби чу как ключът се превъртя в ключалката.
Фийби почака, докато се увери, че жената се е отдалечила по коридора. Когато всичко притихна, тя отново седна на ръба на леглото. Извърна се и зарови в чекмеджето на малката масичка. Миг по-късно пръстите й сграбчиха малкото шишенце приспивателно.
Тя пусна шишенцето на земята, като умишлено го разби на няколко парченца. Клекна до него и, наведена леко назад, внимателно започна да събира отломките.
Отне й цяла вечност и целите й ръце бяха в кръв, но най-сетне успя да разреже въжетата си. Фийби бързо развърза и въжетата, които стягаха глезените й, и се изправи.