Откъм коридора се чу пиянски смях. Фийби потрепери. Трябваше възможно най-бързо да се измъкне от тази стая, но Алис бе права. Не смееше да рискува да я видят в коридора.
Фийби отвори вратичката на гардероба, с надеждата да открие там някакви дрехи. Но той бе съвсем празен.
После се приближи към прозореца и надникна навън. Виждаше се единствено отвесната стена, стигаща до тъмен проход, далеч под нея. Ако се опита да скочи, със сигурност ще си изпотроши краката.
Фийби се обърна и огледа потъналото в мрак помещение. Нямаше нищо, с чиято помощ да избяга от тази ужасна стая.
Освен чаршафите на леглото.
Тя се втурна към него.
Нямаше и десетина минути и ето, че разполагаше с въже от два големи чаршафа, здраво завързани заедно. Тя завърза единия му край на колоната на леглото и спусна останалата част през прозореца.
Покачи се на перваза, хвана здраво чаршафа и започна бавничко да се спуска по стената към прохода.
— Фийби! — тихо се надигна гласът на Нийл Бакстър някъде от дълбините на прохода. — За бога, любов моя, внимавай! Идвам да те поема!
Слисана, че чува гласа на Нийл Бакстър, Фийби едва не изпусна чаршафите. Спря трудното си спущане надолу и се вгледа в тъмния проход.
— Нийл? Ти ли си?
— Да. Дръж се! Ей сега ще ти помогна да слезеш безопасно — той застана на място, където лунните лъчи можеха да го осветят.
Фийби го гледаше изумена.
— Какво правиш? Как разбра, че съм тук?
— Когато чух, че Алис те е отвлякла, веднага тръгнах насам. Имах някакъв план да опитам да те спася, но виждам, че ти вече си предприела стъпки да се спасиш и сама. Винаги си била толкова умно момиче! Хайде, любов моя, слизай, но бъди много внимателна!
Фийби се поколеба. Стискаше здраво чаршафите и се опитваше да разчете изражението на красивото лице на Нийл. Но в мрака не виждаше кой знае колко от него.
Докато си висеше там, разкъсвана от колебание какво да прави сега, тя чу как вратата на стаята над главата й се отвори.
— Фийби? — гласът на Гейбриъл прозвуча приглушено, но не можеше да го сбърка с друг. — Фийби, тук ли си?
— Гейбриъл? — извика нерешително тя.
— По дяволите, Фийби, къде си?
— Това е Уайлд — изсъска Нийл. — Фийби, умолявам те, миличка, пусни чаршафите. Само след миг той ще те хване!
— Прекалено високо е, за да скоча — възрази Фийби.
— Аз ще те хвана — обеща Нийл. Звучеше направо отчаян. — По-бързо, любов моя. Имам сведения, че се кани да те убие. Мога да го докажа!
Гейбриъл се надвеси през отворения прозорец над Фийби. Ръцете му стискаха перваза.
— Фийби! По дяволите, жено, веднага ела тук.
Той хвана чаршафите и започна да ги дърпа нагоре.
— Фийби, трябва да ми повярваш — извика Нийл. — Ако го оставиш да те издърпа през този прозорец, все едно подписваш смъртната си присъда — той вдигна ръце. — Хайде, пусни се. Аз ще те хвана, любов моя. С мен ще си в безопасност.
Ръцете на Фийби вече едва издържаха на усилието. Раменете я боляха, а пръстите й се бяха вкопчили в чаршафите с такава сила, че чак трепереха. Не знаеше още колко време ще издържи така увиснала във въздуха.
— Ако пуснеш проклетия чаршаф, кълна се, ще те заключа за цяла година — обеща Гейбриъл.
— Фийби, спасявай се — Нийл умоляващо протягаше ръце към нея. — Заради онова, което някога означавахме един за друг, моля те, повярвай на своя верен Ланселот.
— Ти си моя жена, Фийби — Гейбриъл продължаваше да тегли чаршафа. — Трябва да ме послушаш. Не се пускай!
Всичко беше точно както в съня й, осъзна Фийби, докато въжето неумолимо я теглеше нагоре. Двама мъже протягаха ръце към нея и двамата й обещаваха безопасност. Тя трябваше да избере единия от тях.
Но вече бе направила своя избор.
Стискаше здраво чаршафа, докато най-сетне стигна на по-малко от педя под прозореца.
— Дявол да те вземе, Фийби, направо ще ме съсипеш! — Гейбриъл протегна ръце надолу, хвана я за китките и я изтегли през перваза.
— Добре ли си?
— Да, струва ми се.
Той я пусна безцеремонно на пода и се наведе през прозореца.
— Проклето копеле, измъква се!
Фийби стана от пода и пооправи разкъсаната си долна риза.
— Гейбриъл, как ме откри?
Той се извърна, а лицето му изглеждаше ужасно заплашително под лунните лъчи.
— Двамата със Стинтън открихме това място по-рано днес и оттогава го наблюдаваме непрекъснато. Видяхме, когато те внесоха вътре, но бяхме прекалено далеч, за да спрем злодеите. И оттогава чаках подходящия момент. Ела. Трябва да те измъкнем от тук.
— Не мога да изляза по бельо — Фийби прикри с ръце гърдите си. — Някой неминуемо ще ме види.