Гейбриъл се намръщи.
— Може би в гардероба има някакви рокли.
— Празен е.
— Не можем да останем тук. Ела! — той я сграбчи за китката и отвори вратата. Огледа се в двете посоки по коридора. — Наоколо няма никой. Мисля, че ще успеем да стигнем до задното стълбище.
Фийби стисна здраво разпраното деколте на долната си риза и закуцука бързо-бързо след Гейбриъл. Чувстваше се ужасно гола, облечена само в тънката, полупрозрачна долна дреха.
— На идване минах по стълбището в задната част на къщата. И теб те внесоха от там. Преди никой не ме видя.
От другия край на коридора, откъм главното стълбище, се чу гръмък мъжки смях. После и някаква жена се изкикоти.
— Някой идва! — рече Фийби и погледна през рамо. — Ще ни види, веднага щом стигне върха на стълбището.
— Влез тук — Гейбриъл хвана бравата на най-близката врата. За щастие, тя се отвори. Той издърпа Фийби в стаята.
Някаква млада жена, чиито единствени дрехи бяха чифт черни копринени чорапи и буйната червена коса на главата и, се обърна изненадано към тях. В едната си ръка държеше вдигнат камшик. Явно работеше с него усилено по тлъстите задни части на дебел мъж, който бе завързан по лице за колоните на леглото. На очите му бе завързана черна превръзка.
Гейбриъл вдигна пръст до устните си, за да я накара да мълчи. Червенокосата вдигна въпросително вежди. Устните й се разтегнаха в цинична усмивка, когато видя шокираното изражение на Фийби.
— Не спирай, малка моя господарке — молеше се мъжът на леглото. — Трябва да продължаваш, още, иначе няма да свърша!
Червенокосата послушно изплющя с камшика, Фийби се сви от ужас.
— По-силно! — извика мъжът на леглото. — Още по-силно!
— Разбира се, любов моя — измърка червенокосата. — Кажи, разкайваш ли се вече, скъпи?
— Да, да, разкайвам се!
— Не мисля, че се разкайваш достатъчно — червенокосата ускори темпото на ударите, като в процеса на работа вдигаше доста голям шум.
Мъжът на леглото стенеше в нарастващата си възбуда.
Гейбриъл подхвърли няколко банкноти на тоалетната масичка на дамата и посочи гардероба. Червенокосата погледна парите и кимна, като не спираше да работи усилено. Камшикът свистеше и мъжът пъшкаше все по-силно, докато през това време Гейбриъл отваряше тихичко гардероба.
Фийби почти забрави ужасяващата сцена, на която бе свидетелка, когато зърна внушителните рокли, наредени в гардероба. Втренчи се изумено в крещящите цветове на дрехите.
— Избери си една — нареди Гейбриъл съвсем беззвучно, като само помръдваше устни.
Но да избере една бе направо невъзможно, Фийби бе като омагьосана, всички толкова й харесваха! Само че Гейбриъл стоеше до нея и я гледаше така нетърпеливо, че тя моментално разбра — нямаше никакво време за колебание. Грабна една пурпурна рокля от брилянтен сатен и я нахлузи през главата си.
Стоновете на мъжа на леглото ставаха все по-силни и страстни. Гейбриъл бръкна в горното отделение на гардероба и извади къдрава руса перука. Веднага я нахлупи на главата на Фийби. Тя се втренчи в него през було от руси къдрици.
Червенокосата кимна към едно от чекмеджетата, вградени в гардероба. Гейбриъл проследи погледа й и го отвори. От него извади черна дантелена маска и я подаде на Фийби. Тя припряно я сложи на очите си.
Гейбриъл я хвана за ръка, кимна в знак на благодарност на отрудената куртизанка и тихичко отвори вратата. Мъжът на леглото нададе писклив вик на удовлетворение, точно когато Фийби и Гейбриъл се измъкнаха в коридора.
Двамата едва не се блъснаха в един достолепен господин, който залиташе навън, Фийби го зяпна през маската си, изумена, че в същност го познава. Това бе лорд Прудстоун, един весел и добродушен възрастен джентълмен, който често си бе бъбрил с нея на разни соарета.
Прудстоун доста се изненада, когато видя Гейбриъл. После се ухили разбиращо и го плесна по гърба.
— Охо, охо, Уайлд! Не очаквах да ви видя тук толкова скоро след венчалните камбани. Само не ми казвайте, че брачният живот вече ви е омръзнал.
— Тъкмо си тръгвах — каза Гейбриъл.
— И взимате със себе си мостра от стоката, виждам? — Прудстоун се захили, когато погледът му падна одобрително върху изключително ниското деколте на пурпурната рокля на Фийби.
— По специална уговорка с управата — въпреки усилията му да звучи непринудено, гласът на Гейбриъл бе толкова остър, че би могъл да среже стъкло. — Трябва да ни извините, Прудстоун. Доста бързаме.
— Тичкайте, птиченца. Приятно прекарване — Прудстоун продължи криволичещия си път по коридора, като им махаше весело за сбогом.