Гейбриъл направо влачеше Фийби към задното стълбище. Когато стигнаха до вратата към него, той рязко я отвори и забърза с нея по тъмните стъпала.
— Мили боже, Гейбриъл — прошепна Фийби. — Та това беше лорд Прудстоун!
— Знам.
— Как смее да предположи, че ти би дошъл на подобно място! Та ти си семеен човек.
— Знам. Повярвай ми, знам. Никога не съм съзнавал по-ясно този факт, отколкото тази вечер. Господи, Фийби, направо ми изкара ума! Внимавай, тук долу има тяло.
— Тяло? — Фийби се опита да се закове на мястото си, но Гейбриъл продължаваше да я тегли надолу. — Значи тук, на стълбите, има труп?
— Той е в безсъзнание, не е мъртъв. Беше оставен на пост на задния вход.
— Разбирам — Фийби преглътна мъчително. — Значи ти си го ударил и той е изпаднал в безсъзнание?
— Не, само го попитах дали не би желал да поиграем вист — отвърна Гейбриъл с тон, който показваше съвсем недвусмислено, че е на ръба на търпението си. — По дяволите, ти откъде си мислеше, че съм взел ключ за стаята ти? Мърдай, Фийби!
И Фийби мърдаше.
Пет минути по-късно вече се намираха в пълна безопасност, в съвсем анонимен на вид уличен файтон. Стинтън бе на капрата и държеше юздите. По пътя за дома Гейбриъл не пророни нито дума.
Когато стигнаха до градската му къща, той сграбчи русата перука на Фийби и издърпа черната й маска. На светлината от фенерите на каретата изражението му бе съвсем непроницаемо.
— Отивай право горе в спалнята си — каза той. — Аз идвам ей сега. Трябва да поговоря със Стинтън и след това имам да обсъдя някои неща с теб.
21
Гейбриъл се спря на стъпалата на къщата и даде на Стинтън нарежданията си.
— Опитайте се да откриете Бакстър. Ако го намерите, останете с него, но не му давайте да разбере, че сте наблизо. Каквото и да правите, не го изпускайте от погледа си.
— Да, милорд. Ще се постарая — Стинтън, все още кацнал на капрата, докосна учтиво шапката си. — Страшно се радвам, че спасихме малката мадам. Каква куражлийка! Много й е яко дупето, ако позволите да се изразя така.
Гейбриъл трепна при грубия му жаргон, но реши, че няма време да изнася лекции по учтивост на полицая.
— Ще предам на нейна светлост, че се възхищавате от храбростта й — сухо рече той.
— Да, сър, много й е яко дупето, дет’ се вика. В мойта работа не срещам често дами, замесени от такова тесто — Стинтън леко изплющя с юздите и каретата затрополи надолу по улицата.
Гейбриъл влезе в къщата, затвори вратата и тръгна към втория етаж, като изкачваше по две стъпала на веднъж. Все още бе ужасно напрегнат от преживяното и мислите му се блъскаха лудо в главата. Прекоси бързо коридора до стаята на Фийби и се спря пред вратата й, хванал бравата. Едва тогава осъзна, че въобще не е наясно какво да й каже. Тя бе избрала него.
Докато е жив, никога нямаше да забрави онзи миг, когато зърна Фийби, увиснала на въжето от чаршафи между двама мъже, които я желаят.
Тя бе избрала него.
Тази мисъл бучеше като пожар в съзнанието му. Никога дори не й бе казвал, че я обича, още по-малко пък, че й има доверие. И въпреки това тя бе избрала него, бе се доверила на него, а не на златокосия си Ланселот.
Гейбриъл натисна бравата, отвори вратата и тихичко влезе в стаята. Закова се на място, когато видя, че Фийби е застанала пред огледалото. Тя се възхищаваше на себе си в пищната пурпурна рокля, която той й бе купил от някаква си курва.
— Гейбриъл, толкова съм ти благодарна за тази рокля! Винаги съм си знаела, че червеното ще ми стои добре, макар Мередит да ме убеждаваше, че ще изглеждам ужасно — Фийби се завъртя, а очите й грееха от радост. — Нямам търпение да отида с нея на някое соаре. Кълна се, нито една жена няма да е облечена така.
— Да, тук си напълно права — Гейбриъл се подсмихна, докато оглеждаше по-внимателно роклята. Евтината лъскава пурпурна материя беше толкова ярка, че сякаш озаряваше цялата стая. Пищни дипли украсяваха ръба на полите, които разкриваха прекалено много от краката на Фийби. Огромни черни дантелени цветя, пришити към извънредно ниското деколте, едва прикриваха зърната на гърдите и.
— Чудя се дали онази червенокоса жена в „Кадифения ад“ ще ми каже името на шивачката си — замислено промълви Фийби. После отново се обърна към огледалото, за да пооправи миниатюрните презрамки на роклята.
— Никога няма да разберем това, защото ти в никакъв случай няма да идеш и да я попиташ.
Гейбриъл я хвана за раменете и я извъртя към себе си.
— Фийби, разкажи ми всичко, което се случи тази вечер. Зная, че Алис те е отвлякла. Какво ти каза тя?
Фийби се поколеба.
— Искаше да поиска откуп за мен.