— Да.
— Разбирам. Как мислиш да го примамиш в капана?
— Точно там е проблемът.
Фийби засия, тъй като току-що й бе хрумнало нещо.
— Зная как можем да го примамим в твоя капан.
Гейбриъл вдигна въпросително вежди.
— Да?
— Използвай мен като стръв — Фийби се усмихна тържествуващо.
Гейбриъл се вторачи в нея изумено.
— Да не си откачила? Абсолютно в никакъв случай!
— Но това ще даде резултат, Гейбриъл. Зная, че ще успеем.
Той седна в леглото, спусна обутите си в ботуши крака на пода и се изправи. С ръце на кръста, с разкопчана риза, той се надвеси над нея с изражение по-заплашително от всякога.
— Казах — повтори той със съвсем равен глас, — че в никакъв случай няма да използваме теб като стръв. И говоря съвсем сериозно.
— Но, Гейбриъл…
— Не искам да чуя повече нито думичка по въпроса.
Тя го погледна ядно.
— О, Гейбриъл, прекаляваш! Просто направих едно предложение.
— Едно абсурдно предложение. Да не си го споменала повече! — той се приближи към масата и се загледа в Дамата в кулата. — Трябва да накарам Бакстър да си помисли, че лесно ще открадне книгата.
Фийби се замисли върху това.
— Можеш да уредиш нещата така, че книгата да бъде продадена.
— Какво каза?
— Ако Нийл си мисли, че ще продаваме книгата, може да се опита да я вземе, когато я предаваме на новия й собственик. Тогава ще е най-лесно да се добере до нея.
Гейбриъл бавничко се усмихна, а в усмивката му личеше дяволитост.
— Моя прескъпа съпруго, позволете да ви кажа, че от вас би излязъл прекрасен ловец на пирати в южните морета. Идеята ви е направо блестяща!
Фийби се изпълни с приповдигната гордост.
— Благодаря ви, милорд.
Гейбриъл закрачи напред-назад из стаята, а по изражението му личеше, че мисли напрегнато.
— Предполагам, можем да уредим нещата така, че да продадем книгата на нашия стар приятел Неш. Навикът му да сключва сделки посред нощ може да се окаже изключително полезен. Ако Бакстър помисли, че книгата ще бъде пренесена с карета по пуст междуградски път в полунощ, за да бъде предоставена на ексцентричен стар колекционер, може да се пробва в пътното разбойничество.
— Искаш да кажеш, че може да устрои засада на каретата?
— Точно така. Но ние, естествено, ще сме подготвени за него.
— Да, наистина — Фийби бе страшно ентусиазирана. — Аз мога да облека мъжки дрехи и да се престоря на агент, нает да занесе книгата на Неш. А ти може да се предрешиш като кочияш. Когато спре каретата, ще сме напълно подготвени.
Гейбриъл се спря точно пред нея, хвана здраво раменете й и я изправи.
— Ти — каза той, — няма да си близо до проклетата книга, когато Бакстър се опита да я открадне. Няма да си замесена в плана по абсолютно никакъв начин. Ясно ли е?
— Гейбриъл, искам и аз да участвам в това приключение заедно с теб. Имам право на това!
— Имаш право?
Тя непокорно вдигна брадичка.
— Дамата в кулата принадлежи на мен.
— Не е вярно. Аз я взех от Бакстър, след като превзех кораба му. По законите на морето тя ми принадлежи.
— Гейбриъл, доводите ти не са валидни и ти го знаеш.
— Тогава предявявам претенции към книгата като част от зестрата ти — изръмжа той. — Ето на, сега доволна ли си?
— Не. Настоявам да бъда включена в плана да хванем Нийл.
— Можеш да настояваш колкото си искаш. Няма да ти позволя отново да се излагаш на опасност — той грубовато я целуна и след това продължи: — Така-а, сега трябва да дообмисля плана. Идеята ти да продадем книгата е разумна, но не съм сигурен дали ми допада планът да накараме Бакстър да устрои засада на каретата. Прекалено много неконтролируеми елементи има в подобна ситуация.
Фийби го погледна сърдито.
— Е, въобще не очаквай повече блестящи идеи от мен. Щом смяташ да ми забраниш да участвам в това приключение, така ти се пада.
Той не й обърна внимание.
— Да, идеята да продадем книгата ми харесва — той се спря до масата, взе ножчето и започна да разпаря шевовете на задната корица. — Но може би на някой друг, а не на Неш. Някой книжар тук, в Лондон, ще свърши работа.
— Точно така — съгласи се Фийби, която не можеше да устои на изкушението да обмисля плана, въпреки че бе ужасно ядосана, задето няма да й позволят да участва в него. — Нийл би си помислил, че ще е съвсем лесно да я открадне от някоя книжарница.
— Чрез „клюкарниците“ можем да пуснем слуха, че си решила да я продадеш, защото си станала суеверна.
— И ще е съвсем лесно да разпространим този слух. Мама и Мередит ще свършат тази работа.
— Така планът ни наистина може да проработи.
Гейбриъл вече бе приключил с разпарянето на задния шев.