22
На втората нощ от бдението пред книжарницата на Лейси Лондон бе обвит в гъста мъгла. Сивите й вълма се носеха през улиците като безкрайно шествие на духове. Те попиваха слабата светлина, която излъчваха старите маслени фенери, окачени на равни разстояния върху железни стълбове. Новите газени фенери, които осветяваха Пал Мал и Сейнт Джеймс, все още не бяха инсталирани в тази част на града.
Гейбриъл не се и съмняваше, че решението му да позволи на Фийби да придружава него и Антъни, докато стоят на среднощния си пост, е сериозна грешка. Но просто не бе в състояние да се противопостави на логиката й и на неуморните й молби. Тази дама бе не по-малко упорита от самия него. Трудно бе да отрече, че има право да присъства, когато залавят Нийл Бакстър.
Но поне бе успял да разгроми многобройните й разнообразни предложения да я използват като стръв. Някои от идеите й бяха смущаващо убедителни. Но за щастие той бе успял да тропне с крак и да устои на всяка една от тях. Нямаше никакво намерение да рискува живота й, за да хване онова копеле, причинило толкова неприятности.
Компромисът, до който двамата с Фийби бяха успели да достигнат след безброй спорове, молби и пламенни речи, се състоеше в това, да и позволят да наблюдава събитията от безопасно разстояние, скрита в каретата.
Сега той я погледна, седнал до нея в затъмненото купе. Обвита в черно наметало с качулка, тя изглеждаше тайнствена и призрачна като мъглата. Взираше се напрегнато в книжарницата на Лейси през мъничка пролука между завесите, които закриваха прозорчето.
Въпреки че по-рано вечерта, когато спряха каретата на страничната пресечка, тя кипеше от въодушевление, през последния час бе станала много замислена. Същото се бе случило и предната вечер, когато напразно бяха чакали Бакстър да се появи. Гейбриъл се чудеше за какво ли се е замислила.
Внезапно той осъзна, че някаква част от нея щеше завинаги да си остане загадка за него. Може би винаги бе така между мъжете и жените. Може би това бе част от магията. Знаеше само едно — че колкото и пъти да обладава Фийби, колкото и често да се смеят заедно или да се карат, той никога няма да узнае всичките й тайни. Дори и да бе сигурен, че е всеотдайно и безвъзвратно негова, знаеше и че винаги ще си остане неговата тайнствена, интригуваща, опияняваща Забулена дама.
И с някакво дълбоко задоволство той разбираше, че би могъл да се наслаждава на всеки проблясък на неизвестното у нея, защото й вярваше така безрезервно, както не бе вярвал на никой друг в живота си. Тя никога нямаше да го изостави.
Нека бъде така, мислеше си Гейбриъл. Всеки писател се нуждае от муза. Фийби щеше да е неговото вдъхновение. Но също и негов редактор и издател. А тази идея беше далеч по-смущаваща. Все пак това ще допринесе за някои много интересни разговори на масата за вечеря, помисли си той, като вътрешно се ухили самодоволно.
— Да не би да имаш вече угризения, че ще заловим Ланселот? — тихо попита Гейбриъл, просто за да наруши дългото мълчание.
— Не. Напълно уверена съм, че Нийл е точно такъв, какъвто го описа, а дори и още по-лош.
— Още по-лош?
— Аз не съм единствената жена, която е измамил. Отнесъл се е към Алис много жестоко. Накарал я е да вярва в него, а е нямал никакво намерение да я спаси от онзи ад.
Гейбриъл не знаеше какво да отговори. За момент се замисли за всички онези мъже, които с радост са се забавлявали с безброй момичета като Алис, а после са ги изоставяли в ада на някой бордей.
— Той е майстор на заблудите.
— Не, не е майстор — бавно рече Фийби. — Не успя да направи всичко, което си бе наумил. Не успя да заблуди баща ми преди три години. Нито пък успя да ме накара да се влюбя в него, колкото и да се опитваше. И не е успял да пиратства безнаказано до безкрай.
— Най-важното е, че не успя да те накара да повярваш, че съм кръвожаден пират, който ламти за наследството ти — измърмори Гейбриъл.
— Разбира се, че не успя. Винаги съм знаела що за човек си — тя го погледна през рамо. — Мислиш ли, че ще се появи тази нощ, Гейбриъл? Снощи от него нямаше и следа.
— Вече трябва да е разбрал, че е длъжен да предприеме нещо или тази вечер, или утре вечерта. Слуховете, които пуснахме, съвсем ясно гласят, че Дамата в кулата отива в колекцията на влиятелен колекционер още вдругиден. Трите нощи, които ще прекара в книжарницата на Лейси, са единственото време, когато може да бъде открадната.
От покрива на каретата се чу леко почукване. Гейбриъл стана и вдигна капандурата. Антъни, плътно загърнат във вехто наметало и обикновена шапка като тези на лондонските кочияши, седеше сгушен на капрата. И се справяше отлично с позата на задрямал кочияш.