— Някакви следи от Бакстър? — тихичко попита Гейбриъл.
— Не, но започвам да се тревожа за Стинтън. Трябваше вече да се е върнал от обиколката си в прохода зад книжарницата.
Гейбриъл се загледа в мъглата и потърси с поглед липсващия Стинтън. Преди известно време бе изпратил полицая да провери положението.
— Прав си. Май е най-добре да поогледам. Наглеждай Фийби.
— Защо просто не я приковеш с вериги, че да си нямаме неприятности? — нацупено предложи Антъни. — Не искам аз да съм виновен, ако случайно й хрумне да види какво става.
— Не е честно — запротестира Фийби зад гърба на Гейбриъл. — Нали се съгласих да спазвам инструкциите!
Гейбриъл тихо изруга.
— И двамата ще стоите тук, докато видя какво става със Стинтън.
Фийби докосна ръката му, докато той отваряше вратата на каретата.
— Пази се, любов моя!
— Обещавам.
Той взе ръката й, целуна нежната кожа от вътрешната страна на китката й и след това излезе.
Щом се озова на улицата, той веднага се скри в дълбоките сенки до стената на най-близката сграда. Мъглата му помагаше, но щеше да помага и на Бакстър, разсъждаваше той. За да пресече празната улица, той се шмугна в най-гъстите вълма мъгла и безшумно се плъзна през тях.
Наоколо нямаше и следа от човешко присъствие. Магазинчетата бяха тъмни и притихнали. Отнякъде изскочи котка, притича пред Гейбриъл и отново изчезна в мъглата.
Гейбриъл усети, че нещо не е наред още в мига, когато стигна до входа на прохода. За момент остана съвсем неподвижен и остави сетивата си да доловят онова, което не можеше да види. После бръкна в джоба на палтото си и извади пистолета, който бе донесъл със себе си.
Бавно влезе в прохода, като се придържаше плътно да стената. Тук не достигаше почти никаква светлина, а не му се искаше да се връща до каретата за фенер. Ако Бакстър се намира наблизо, светлината би го предупредила.
Гейбриъл направи още една стъпка в мрака и върхът на обувката му закачи нещо подозрително меко. Погледна надолу и видя нещо, което приличаше на вързоп стари дрехи точно до крака му.
Бе открил Стинтън.
Гейбриъл клекна до падналия мъж, като се опита да напипа пулса му. Слава богу, имаше пулс. Стинтън не беше мъртъв, а само в безсъзнание.
Имаше две възможности. Или някой разбойник е нападнал Стинтън в мъглата, или Бакстър се е промъкнал незабелязано в прохода и точно в момента се намира в книжарницата.
Гейбриъл тихо се запромъква по калдъръма, докато откри входа на книжарницата. Вратата зееше отворена. Той се вмъкна в тъмната стая, като си припомни от предишното си посещение, че това всъщност е стаята, в която Лейси държи печатарската преса. От прозорците се процеждаше достатъчно светлина, за да забележи очертанията на машината.
Той почувства опасността като светкавица, която проряза сетивата му, и то миг преди да чуе изскърцването на обувка по пода зад гърба си.
Гейбриъл се извърна моментално, но вече бе прекалено късно да избегне тялото, което се хвърли върху него от мрака. При сблъсъка той падна на земята, но бързо се изтърколи, за да се отърси от нападателя си. При това пистолетът бе избит от ръката му.
— Проклето гадно копеле! — Нийл замахна светкавично към гърлото на Гейбриъл. В ръката му проблесна острието на нож.
Гейбриъл успя да парира удара му. Измъкна се изпод Нийл и стъпи на крака, приклекнал. Бързо бръкна в ботуша си за ножа, който винаги носеше със себе си.
— Този път няма да ме спреш! — изръмжа Бакстър. — Ей сега ще ти клъцна гърлото!
Той се хвърли към Гейбриъл, протегнал ножа си напред. Гейбриъл отскочи назад и се озова притиснат до тежката желязна преса. Когато Бакстър нападна отново, той се плъзна настрани.
— Помисли добре, преди отново да ми се нахвърлиш, Бакстър. Не си ме обезоръжил.
— Чух как пистолетът ти падна на земята — зъбите на Бакстър проблеснаха в тъмното като челюстите на акула в морските дълбини. — Ти си глупак, Уайлд. Но вече е време и да станеш мъртвец!
Нийл отново се хвърли напред, насочил ножа си към средата на тялото на Гейбриъл. Гейбриъл смъкна палтото си и го захвърли точно срещу Нийл. Той се заплете в него и изрева от ярост.
Гейбриъл бързо ритна напред. Ботушът му уцели Нийл по бедрото и го извади от равновесие. Нийл изрева отново, олюля се и падна на пода.
Гейбриъл скочи към него и настъпи с ботуша си протегнатата ръка на Нийл.
— Пусни ножа!
— Няма, върви по дяволите!
Гейбриъл се наведе и опря острието до гърлото на Нийл.
— Това не е Екскалибур и аз не съм ти крал Артур. С радост ще сложа край на всичко това, а правилата на рицарството да вървят по дяволите. Пусни ножа, Бакстър!