Нийл застина.
— Няма да посмееш да го използваш, Уайлд.
— Така ли си мислиш?
Пръстите на Нийл пуснаха дръжката на ножа му. Той гледаше яростно Гейбриъл.
— Фийби никога няма да ти прости, че си ми прерязал гърлото, и ти го знаеш отлично.
— Фийби вече не те смята за своя верен Ланселот. Лъжите ти лъснаха наяве, когато Фийби и Алис се срещнаха. Явно жена ми не е харесала особено как си изоставил любовницата си. Предполага се, че Ланселот трябва да спасява дамите, а не да ги изоставя в ада.
Бакстър го гледаше предизвикателно.
— Ти си луд! Защо на Фийби ще й пука за някаква си курва?
Двамата мъже изведнъж бяха озарени от светлината на фенер.
— Защо ли, наистина? — попита жената, която пристъпи през вратата откъм прохода. В ръката си държеше пистолет. — На теб определено не ти пукаше за мен, нали, Нийл? Подхвърляше ми само лъжи и илюзии. И аз повярвах на всичките.
— Алис! — жълтата светлина на фенера разкриваше слисването по лицето на Нийл, — Алис, за бога, накарай го да пусне ножа! Използвай пистолета! По-бързо, жено!
— По-скоро бих го използвала върху теб, Нийл — Алис вдигна фенера по-високо, — Къде е скъпоценната ти книга?
— За бога, Алис, помогни ми! Ще ти дам книгата, само застреляй Уайлд.
— Нямам интерес да застрелвам Уайлд — спокойно отвърна Алис — Ако убия някого, то това ще си ти. Къде е книгата?
— Не знам — бързо каза Нийл. — Уайлд ми попречи още преди да я открия.
Гейбриъл погледна Алис.
— Тя е в онова бюро, ей там в ъгъла.
— Благодаря — рече Алис. Отиде до бюрото, но непрекъснато държеше на прицел двамата мъже.
— Второто чекмедже.
— Виждам, че си готов да ми помагаш, Уайлд. Оценявам това.
Тя тръгна гърбом към вратата, през която бе влязла. Пистолетът дори не потрепваше.
— А сега трябва да тръгвам.
— Алис, моя най-скъпа любов, трябва да ми помогнеш — прошепна дрезгаво Нийл. — Те си единствената жена, която някога е означавала нещо за мен. Знаеш това!
— Трябваше да ме вземеш със себе си, когато напусна Англия с парите на Кларингтън — рече Алис.
— Но как бих могъл да подложа жената, която обичам, на тежкото пътуване към островите? — каза Нийл.
— Нима смяташе, че повече ми харесват условията в един бордей? Не зная точно защо тази книга е толкова важна за теб, но тъй като говориш само за нея, откак се върна в Лондон, смятам да открия причината.
— Помогни ми и аз ще ти покажа защо е толкова важна — умоляваше я Нийл.
Алис поклати глава и отстъпи още една крачка назад.
Гейбриъл видя как Антъни се появи във вратата зад нея. Алис направи още една стъпка назад и се блъсна в него. Ръката му моментално се обви около гърлото й.
— Съжалявам, че ви причинявам неудобство — измърмори Антъни, като изби пистолета от ръката й. — Остави внимателно фенера на земята.
Алис се поколеба.
— Направи го — посъветва я Гейбриъл. — И после ни остави. Ти не ни интересуваш. Бакстър е този, който ни трябва.
Алис остави фенера на земята. Антъни я пусна и пристъпи в стаята.
— А сега и книгата, ако обичаш — тихо каза Гейбриъл. Той видя как ръката на Алис се вкопчи още по-здраво в книгата. Погледът й се насочи към Нийл.
В този момент загърнатата в наметало Фийби се появи откъм улицата. Гейбриъл тихо изруга. Трябваше да се досети, че няма начин да я държи на разстояние.
— Бих искала Алис да задържи книгата — каза Фийби.
Гейбриъл въздъхна.
— Добре тогава, може да задържи проклетата книга. Само искам да се махне от тук.
— Не, чакай — извика Нийл, — Никой от вас не знае какво прави! Ще ви кажа тайната на книгата само ако се съгласите да ме пуснете. Обещавам ви! Книгата струва цяло състояние, но само ако знаете тайната й.
— Да не би да говориш за бижутата, които си скрил вътре? — Гейбриъл се подсмихна. — Няма нужда да се тревожиш за съдбата им, Бакстър. Ние ги открихме.
— Проклет да си! — Бакстър хвърли към Алис поглед, пълен с мрачно отчаяние. — Проклети да сте всички!
Отчаяният му поглед се прехвърли върху Фийби.
— Послушай ме, Фийби. Уайлд е точно такъв, какъвто ти казах, та дори и по-лош. Само се опитвах да те спася!
— Видях как си спасил Алис — отвърна Фийби.
— Алис е курва! — изрева Нийл. — Нищо повече, само една курва!
— Алис е жена като мен. Ти я излъга и я предаде. Какво те кара да си мислиш, че аз ще ти повярвам?
— Не ме ли чу? Тя е едно нищо. Просто една фуста, която си въобразява, че е нещо. Една мръсна курва!
— Един истински рицар не предава онези, които му вярват — тихо каза Фийби.
— Пак дрънкаш безкрайните си глупости за рицари и благородство! Да не си се побъркала, тъпа кучко?