— А вие за какъв ме смятахте? — извика Гейбриъл през рамо.
Дамата подкара кобилата си след жребеца му.
— Мислех, че човекът, написал Мисията, ще е поне толкова благороден и безстрашен, колкото е героят в книгата му — извика тя.
— Значи сте глупачка. Рицарството е само за романите. Признавам, че се продава добре, но в действителния свят е напълно безполезно.
— Безкрайно съм разочарована от вас, милорд — заяви тя остро и отчетливо, когато кобилата й се изравни с жребеца му. — Явно всичко онова, което вярвах за вас, е било пълна заблуда. Вие развалихте всичко! Всичко!
Той я стрелна с поглед.
— Какво очаквахте от мен, скъпа Забулена лейди?
— Очаквах, че ще се борите. Очаквах да пазите този ръкопис. Не мислех, че ще се предадете толкова лесно. Как може да сте толкова страхлив?!
— Толкова силно ли желаете да си върнете този ръкопис, мадам?
— Да, представете си! Платих много пари за него. Но това в момента е най-малката ми грижа. Онова, от което наистина се нуждая, е истински странстващ рицар.
— Добре тогава, ще ви върна ръкописа. А когато ви го върна, ще ви кажа дали приемам задачата ви.
— Какво? — тя направо бе слисана. Но Гейбриъл веднага долови, че надеждите й са се върнали. — Значи ще помислите дали ще приемете задачата, да издирите пирата, който притежава моя екземпляр на Дамата в кулата!
— Ще обмисля този въпрос възможно най-внимателно. Но трябва да ви предупредя, Забулена лейди, че ако се заема със задачата и постигна успех, ще искам награда.
Тази новина изглежда я постресна.
— Награда?
— Да.
— Ако искате да знаете — каза тя, а по гласа й личеше, че е много сърдита, — смятах да ви дам тази книга, която току-що връчихте на разбойника. Вече ви намекнах за това. Тя щеше да е нещо като символична награда за задачата. Ако бяхме успели, разбира се.
— Опасявам се, че цената ще е много по-висока от това, мадам.
— Значи очаквате да ви платя за помощта да потърся сметка от злодея? — попита тя.
— Защо не? Когато възлагате мисия на някого, най-честно би било да го възнаградите.
— Би трябвало да се срамувате от себе си — извика тя. — Тук става въпрос за справедливост и чест. Не е като да ви моля да ми помогнете да открия изгубено съкровище или торбичка диаманти.
— Справедливостта и честта са също стоки, които могат да се купуват и продават съвсем спокойно, както скъпоценностите и златото. Не виждам защо да не ми бъде платено за това, че ще ги намеря.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Колко сте циничен, милорд.
— Аз съм практичен, мадам.
— Разбирам. Добре тогава. Щом предпочитате да вършите работа като прост търговец, а не като достоен рицар, тогава така да бъде — брадичката й се вдигна презрително. — Колко струват услугите ви?
— Тъй като още не знам какви и колко трудности ще ми донесе тази мисия, не мога да определя цената предварително. Ще го сторя едва когато свърша — отвърна Гейбриъл.
След като седмици наред интересът му към тази ужасна жена бе нараствал, най-после той се почувства доволен от себе си. Ето, че най-сетне бе успял да постигне някакво надмощие. Доста удобно преимущество, помисли си той. Със сигурност ще му се наложи да го използва, съдейки по всичко, което бе разбрал за нея досега.
— Няма да уточните цената си предварително? Та това е смешно! Ами ако не мога да си позволя сумата? — попита тя.
— Не се бойте. Ще можете да си я позволите. Въпросът е дали ще бъдете достатъчно честна да я платите. Мога ли да вярвам, че ще удържите на думата си, мадам, или ще продължите да играете игричките си?
Тя моментално пламна от гняв.
— Как смеете да поставите под въпрос честността ми, Уайлд?
— Вие определено не се поколебахте да поставите моята под въпрос. Дори стигнахте до там, че ме нарекохте страхливец преди малко.
— Това е нещо друго — изсъска тя.
— Нима? Случвало мъжете да убиват за много по-незначителни обиди. Но аз съм готов да обърна гръб на случилото се.
— Колко мило от ваша страна — отвърна тя със сподавен яд в гласа.
— И така, сключихме ли сделката, мадам?
— Да — отвърна тя веднага. — Но първо вие трябва да ми върнете Рицаря и магьосника. Дълбоко се съмнявам, че ще успеете да сторите това.
— О, благодаря, че оценявате толкова високо рицарските ми умения.
— Този разбойник вече сигурно е далеч-далеч от тук с моя ръкопис — тя направи кратка пауза. — Мили боже, сетих се за нещо!
— Какво?
— Помните ли проклятието на края на книгата?
Какво общо има то? — попита Гейбриъл.
— Ами, ако правилно съм запомнила, то започваше с твърдението, че който вземе книгата, ще бъде нападнат от крадци и убийци. А ние определено бяхме нападнати от крадец, милорд.