— Каква умна дъщеря си имам — доволно отбеляза Лидия, докато оглеждаше голямата зала. — Ти, скъпа моя Фийби, постигна абсолютно бляскав успех.
— Имаш предвид турнира днес следобед? — Фийби се усмихна. — Много хитро го бях замислила, нали? Но нямаше да се справя без помощта на Уайлд. Трябва да призная, че той се погрижи за повечето подробности. А аз ужасно се тревожех, че някой от конете може случайно да се блъсне в друг или пък някой наистина неволно да нарани някого с бойните брадви или с алебардите. Но слава богу, че всичко мина като по вода.
Лидия вдигна вежди, явно развеселена.
— Турнирът наистина бе забавен, но не това е успехът, за който ти говорех. Най-гениалното ти хрумване е, че представи на света автора на Мисията, Фийби. Така завоюва репутацията на отлична домакиня и тя ще трае години наред.
— Съвсем не беше лесно — довери й Фийби. — Уайлд бе категоричен, че няма да позволи да узнаят, че именно той е авторът на тази толкова успешна книга. Мисля, че когато стане въпрос за подобни неща, той е ужасно притеснителен. Удивително, нали?
— Наистина удивително — съгласи се Лидия. Тя се усмихна на съпруга си, който тъкмо се бе приближил към тях. — Ето те и теб, скъпи. Забавляваш ли се?
— Страхотно — Кларингтън отпи от чашата шампанско, която носеше със себе си, и се огледа из залата. — Невероятен замък. Преди малко погледнах някои от доспехите. Много хитро направени са. Казах ли ви, че тази сутрин Уайлд ми показа как действа някакъв невероятен механизъм, долу в подземията? Скрит е в стената и вдига и спуска тайна врата. Виждала ли си я, Фийби?
Фийби потръпна при спомена.
— Да, татко, виждала съм я.
— Механизмът й е много интересен, твърде напредничаво измислен за времето си. Все пак е бил изработен преди няколкостотин години!
— Зная, татко — Фийби бе прекъсната от приближаването на Мередит и съпруга й.
Мередит бе прелестна, както винаги, в бледорозовата си рокля, гарнирана по краищата със сребристо. Траубридж, много красив в средновековния си костюм, се усмихна на Фийби.
— Невероятно събитие, Фийби — каза той. — Много е забавно. И трябва да призная, страхотен успех!
— Да, наистина — съгласи се Мередит. — Направи невероятен дебют като домакиня, Фийби. И всички обсъждат необикновените ти бижута. Няма жена, която да не ти завижда.
Фийби се усмихна, усещайки тежестта на семейното бижу на рода Уайлд около врата си.
— Харесва ли ти?
— Много, наистина — отвърна Мередит. — Не всеки би могъл да носи тези странни перли, но на теб ти стоят съвършено. И чудесно си подхождат с тази червена рокля, прекалено ярка, както винаги, но този път в добрия смисъл.
— Благодаря ти — Фийби сведе поглед към полите на пурпурната си рокля. — Имах една друга червена рокля, Уайлд ми я купи, и смятах да облека нея. Но той ми напомни, че стилът й не е съвсем средновековен. Затова поръчах да ми ушият тази.
Антъни изникна от множеството.
— Не е зле да се погрижиш за съпруга си, Фийби. Някой трябва да го спаси от група запалени почитатели. Май са го притиснали в ъгъла, ей там, до вратата.
Фийби се изправи на пръсти, за да види Гейбриъл. Той стоеше точно под арката на входната врата, обграден от няколко много настойчиви на вид гости. Сега забеляза погледа й и й отвърна с отчаяна молба за помощ в очите.
— Извинете ме — рече Фийби на семейството си. — Антъни е прав. Трябва да отърва Уайлд.
Тя хвана полите си и си запробива път през тълпата, докато стигна при Гейбриъл. Той сграбчи ръката й.
— Мислех си дали не бих могъл да поговоря насаме със съпругата си — каза той на групичката около себе си.
Почитателите му схванаха намека и с нежелание се отдръпнаха сред тълпата. Гейбриъл се нахвърли върху Фийби.
— Казах ти, че идеята ти въобще не е добра — рече той. — Въобще не ми харесва да играя ролята на прочутия автор.
— Глупости — отвърна Фийби. — През повечето време ще си в пълна безопасност тук, в Дяволска мъгла. А сигурно би могъл да се справиш с шепа почитатели в редките случаи, когато имаме прием, като тази вечер например.
— Но е добре тези случаи наистина да са много редки — предупреди я Гейбриъл. Очите му искряха.
— И така ще бъде — обеща Фийби. После му се усмихна с дяволито самодоволство. — Но я си помисли колко ще допринесе това за кариерата ти! Обзалагам се, че ще се наложи да отпечатаме още пет или шест хиляди екземпляра, след като тази тълпа се върне в Лондон. Тук няма човек, който да не гори от нетърпение да каже на приятелите си кой всъщност е авторът на Мисията. Книжарницата на Лейси ще припечели още едно хубавичко малко състояние.