Любопитството на Гейбриъл най-накрая разкъса и последните задръжки на самоконтрола му. Внезапно той почувства изгаряща нужда да разбере дали може да я накара да му отвърне.
Той смекчи целувката си, като плъзна връхчето на езика си по долната й устна, приканвайки я да разтвори устни. Желаеше да опита вкуса й повече от всичко от толкова дълго време насам.
Гейбриъл усети точно в кой момент женският страх у нея се стопи под прилива на желанието й. Забулената дама издаде болезнено тихо стенание под устните му. Гейбриъл погълна трепетния звук, сякаш бе умиращ от глад човек, на когото са подали храна. И веднага почувства, че иска още.
Обзе го дълбоко задоволство, когато долови, безпогрешните признаци на желанието й. Тя потръпваше. Свободната й ръка сега бе на рамото му и стискаше вълнения плат на палтото му. Той почувства как тя се наклони към него, сякаш искаше да е по-близо до тялото му.
Страстта, надигаща се в неговата Забулена дама, накара Гейбриъл да се разтърси от още по-силно желание. Цялото му тяло пулсираше от неотложната нужда да я притежава. А той прекалено дълго време беше живял без жена. Ръката му се стегна около нея.
— Милорд? — тя звучеше като замаяна.
— Нощният въздух е студен — дрезгаво прошепна Гейбриъл до гърлото й. — Но се кълна, че когато легнеш на земята ей там, в гората, съвсем скоро ще се стоплиш. Ще използвам палтото си, за да направя легло за нас, скъпа Забулена лейди.
Само миг и магията бе развалена. Забулената дама трепна така, сякаш се бе опарила. Изведнъж започна да го бута и блъска и да се опитва да се освободи от прегръдката му.
Гейбриъл трябваше да се бори с пламналите си чувства, но накрая ги победи. Той с нежелание пусна дамата. С приглушено възклицание тя седна обратно на седлото си, грабна с треперещи пръсти булото и бързо го спусна пред лицето си. Той чуваше учестеното й дишане. Поне знаеше, че и нейните нерви и чувства бяха объркани и това му даваше някакво удовлетворение.
— Нямахте право да правите това, сър — прошепна тя почти недоловимо за слуха. — Това бе ужасно некавалерска постъпка. Как може да сте толкова груб? Мислех ви за честен човек.
Гейбриъл се усмихна.
— Май имате много странни представи за моето кавалерство, сигурно защото сте чели книгата ми. И това само доказва, че критиците са прави. На младите дами не бива да им се позволява да четат подобни истории. Емоциите им се влияят прекалено лесно.
— Глупости. Вие умишлено се опитвате да ме провокирате — силата бързо се възвръщаше в гласа й. Това явно не бе жена, която лесно се разстройва.
— Вие сте тази, която умишлено ме провокира през последните няколко седмици — напомни й той. — Вече ви казах, че съм ужасно ядосан от вас, мадам.
— Нищо не разбирате — проплака тя. — Опитвах се да привлека вниманието ви, а не да ви ядосам. Мислех, че цялото приключение ще ви допадне. Героят на вашата книга много би харесал подобна история.
— Героят на моята книга е много по-млад от мен — рече Гейбриъл. — Той все още притежава прекалено голяма доза рицарски идеализъм и младежка наивност.
— Е, точно такъв ми харесва — отвърна сърдито Забулената дама. — Той е много по-мил от вас, поне това е сигурно. О, няма значение. Всичко се обърка! Съжалявам, че въобще се захванах с това глупаво начинание. Пълен провал! Абсолютна загуба на време. Дори не притежавам Рицаря и магьосника, след всичките ми усилия!
— Следващия път, когато ви видя — тихо рече Гейбриъл, — ще ви върна ръкописа и ще ви съобщя решението си относно вашата мисия.
Забулената дама отдръпна кобилата си от жребеца на Гейбриъл.
— Та вие дори не знаете коя съм. Няма да успеете да ме откриете.
— Ще ви открия — още в мига, когато изричаше тези думи, той бе наясно, че обещава както на нея, така и на себе си. Приключението от тази нощ с нищичко не бе уталожило любопитството му към Забулената дама. Напротив, дори бе изострило апетита му. Никога не бе срещал жена като нея и сега знаеше, че няма да се успокои, докато не я има. — Вие започнахте тази история, мадам, но бъдете сигурна, че аз съм този, който ще я приключи.
— Убедена съм, че вече я приключихте — мрачно отвърна тя. — Налага се да ви повторя, че досега само дълбоко ме разочаровахте, милорд.
— О, аз, естествено, съм покрусен да узная това.
— Не е смешно, дявол да ви вземе! — Забулената дама се мъчеше да успокои кобилата си. Животното реагираше нервно на емоциите, отразени в гласа на ездачката си. — Не знам защо въобще се захванах с това.