— Да, добре. А сега и аз ще му кажа същото. Ще видим дали съветът ми няма да му направи по-силно впечатление.
Госпожа Стайлс го погледна умоляващо.
— Няма да кажете да арестуват господаря, нали? Той го стори, само щото много му трябваха пари, пък не може да понесе раздялата си със своите книги. Ако го изпратят в затвора, не знам какво ще правя. По тия места трудно се намира работа. Господин Неш не ми плаща редовно надниците, ама поне има какво да се яде, пък и ми дава да нося по малко на семейството ми.
— Не се безпокойте, госпожо Стайлс. Нямам намерение да ви оставя безработна. Неш още ли е в кабинета?
— Да, сър — госпожа Стайлс кършеше ръце, стиснала престилката си. — Наистина ли няма да кажете да го арестуват?
— Наистина. Разбирам проблема на господин Неш и му съчувствам. Но все пак не мога да му позволя в този случай да се измъкне безнаказано с хитрото си планче. Дамата е много разстроена.
Госпожа Стайлс въздъхна.
— Не виждам как така всички вие, дето обичате тия книги, се безпокоите толкова за тях. Стари ръкописи и тям подобни — само боклук, мен ако питате. Загуба на време си е то, да ги четете и колекционирате тия прашни книжа.
— Страстта към старите книги наистина е трудно обяснима — призна Гейбриъл. — Предполагам, че е нещо като болест.
— Жалко, че няма лекарство за нея.
— Може би. Но пък от друга страна, съвсем не е неприятна болежка.
Убеден, че икономката няма намерение да се меси, Гейбриъл й кимна учтиво и се отправи по коридора. Вратата на кабинета беше затворена, но той чу разговор на висок глас, който долиташе от стаята. Първият глас принадлежеше на ядосан млад мъж.
— По дяволите, татко, направих всичко, както го бяхме измислили. Точно както и предния път. Ама откъде да знам, че ще е довела оня едрия тип с нея? Пък и има ли някакво значение? Той никакви проблеми не ми създаде.
— Трябваше да се оттеглиш, щом си видял, че с нея има и мъж — изръмжа Неш в отговор.
— Казах ти, той хич не се опъваше — последва презрително изсумтяване. — Даде си ми кутията съвсем мирно и учтиво. Само за дамата се тревожех. Кълна се, ако тя имаше пистолет, с мен щеше да е свършено. Стига си се тормозил, татко. Ето че имаме и ръкописа, и парите, които дамата плати за него.
— Как да не се тормозя — сопна се Неш. — Не ми хареса видът на тоя господин, който придружаваше дамата. Нещо в него ме разтревожи. Странни очи. Зелени като смарагди, наистина. И студени като смарагди. Нещо опасно имаше в тях. Никога не съм виждал човек с такива очи.
— Успокой се, татко. Казах ти, не беше никакъв проблем.
Гейбриъл тихо отвори вратата. Неш седеше до писалището си, хванал в ръце главата си. Един набит младеж с грубовати черти крачеше ядосано напред-назад по тясната пътечка между куповете книги. Черно наметало бе метнато на един стол.
— Опасявам се, че все пак ще съм проблем — тихо рече Гейбриъл. Той държеше пистолета отпуснат до себе си, така че да се вижда, но не и явно да заплашва.
И двамата мъже се извърнаха към него. По-младият гледаше с ужас. Господин Неш, след като за момент се стресна, веднага се отпусна мрачно, примирен със съдбата си.
Младежът бързо се съвзе.
— Ей, чакайте, какво си мислите, като влизате така, без даже да попитате? Нарушавате частна собственост. Ще кажа съдията да ви арестува за това.
Гейбриъл го погледна без особен интерес.
— Вие сигурно сте Еган. Добричкият син, който се грижи за нещата вкъщи.
Очите на Еган щяха да изскочат.
— Откъде знаете?
— Няма значение — Гейбриъл погледна Неш. — Колко пъти сте прилагали този номер?
— Това бе само за втори път — Неш въздъхна уморено. — Първия път проработи дяволски добре.
— И решихте да го пробвате отново?
— Налагаше се — Неш махна с ръка. — Нямаме пари, разбирате ли. А познавам един книжар, който в момента предлага едно великолепно копие от Historia Trojana на Гвидо дел Колон. Какво можех да сторя? Бях отчаян.
— Разбирам какво имате предвид — каза Гейбриъл. — И как се чувствате. Естествено не сте искали да се разделите с един прекрасен екземпляр от колекцията си, за да получите пари за нова покупка. Особено ако е имало начин да го избегнете.
Очите на Неш проблеснаха.
— Още като ви видях с дамата, и разбрах, че ще си имам неприятности.
— Малко — съгласи се Гейбриъл. — Но ако това би ви утешило донякъде, ще ви кажа, че самият аз бях подложен на много по-големи неприятности от вас самия. Всъщност стигнах до извода, че тази дама не е нищо друго, освен огромен куп неприятности.
— Много яростно създание — измърмори Еган. — Уплаши ме, как само ви караше да се биете с мен!