— И мен ме уплаши — Гейбриъл хвърли един поглед към кутията върху писалището на Неш. — Поздравявам ви за плана ви, господа. Но за нещастие, този път избрахте грешно жертвите си. Наистина се налага да върнете ръкописа. Тя е отчаяна от загубата му. Сигурно разбирате какво й е.
— Предполагам, че сега ще извикате местния съдия? — попита Неш.
— Не виждам причина да стигаме до крайности — Гейбриъл се приближи до писалището и взе кутията. Държеше пистолета така, че да се вижда отлично. — Ще съм доволен, ако получа само онова, което желая.
— Е, получихте го — измърмори Неш. — Заминавайте си.
— Има и още нещо — тихо продума Гейбриъл.
Неш го погледна сърдито.
— Ако искате обратно парите на дамата, закъснели сте. Тя плати предварително и вече съм изпратил поръчка на книжаря, за когото ви казах.
— Можете спокойно да си задържите парите — увери го Гейбриъл. — Онова, което искам, е името и адреса на дамата.
— А? — Еган се втренчи в него. — Вие не я ли познавате? Нали бяхте с нея?
— Опасявам се, че тя е нещо като загадка. Придружавах я само за да охранявам нея и ръкописа. Тя не ми каза името си.
— Ама че работа! — Еган изглеждаше съвсем слисан.
Неш се намръщи.
— Не мога да ви помогна. Не знам името й.
Гейбриъл го изгледа изпитателно.
— Тя си е кореспондирала с вас за покупката на този ръкопис. И ви е изпратила парите за него. Трябва да знаете коя е.
Неш поклати глава.
— Цялата кореспонденция минаваше през адвокат. Той депозира сумата в моята банка. Въобще не съм си имал работа директно с дамата до тази вечер, когато тя лично дойде.
— Разбирам — Гейбриъл се усмихна. — В такъв случай и името на адвоката й ще свърши работа.
Неш сви рамене. После отвори едно чекмедже на писалището си и измъкна едно писмо.
— Това е последното, което получих от него. Пише да я очаквам тази вечер. Името на човека е Пийк.
Гейбриъл погледна адреса в Лондон.
— Това ще свърши работа. Благодаря, сър. А сега трябва да ме извините, чака ме много работа.
— Работа? — Еган изглеждаше по-уплашен от всякога. — Каква работа? Значи все пак ще извикате съдията?
— Не, имам много по-належаща задача — Гейбриъл внимателно пъхна писмото в джоба си и се отправи с широки стъпки към вратата. — Искам или не искам, оказа се, че ми е възложена мисия.
Пет дни по-късно Гейбриъл седеше сам в стаичката на върха на кулата, която използваше за кабинет. Дясното му рамо го наболяваше, но това не бе нещо необичайно, когато прекарваше седнал до бюрото си по-продължително време, зает с писане. Старата рана понякога се обаждаше, особено при влажно време и продължително усилие на ръката.
Най-важното бе, че тази сутрин думите просто се лееха изпод перото му. Вторият му роман, който бе нарекъл „Безразсъдно приключение“, вече се оформяше доста добре. Перото му се движеше по листа с лекота и увереност, докато той изпращаше новия си герой в поредната битка срещу свирепия злодей. А залогът беше великолепно наследство и любовта на красива девойка.
В историите, които Гейбриъл пишеше, красивата девойка винаги отиваше при благородния глупак, който бе достатъчно наивен, че да се бие за нея.
Гейбриъл бе съвсем наясно, че в реалния свят нещата рядко стоят точно така. Мъж, който се доверява на обещанията на някоя красива девойка, е пълен идиот.
Той отдавна бе научил, че парите, титлата и социалното положение са далеч по-важни преимущества, отколкото благородното сърце и рицарската природа на кой да е мъж, който се надява да заинтересова някоя красива или дори неособено красива девойка. Прелестната Мередит Лейтън, дъщеря на прочутия, могъщ граф Кларингтън, го беше научила на това. И той никога не забрави урока.
Графът бе наказал Гейбриъл съвсем не на шега, задето се беше опитал да спаси Мередит от брак по сметка с маркиз Траубридж. Само дни след злополучния опит за спасяване граф Кларингтън се бе заловил да съсипе Гейбриъл финансово.
Мъжете, които се бяха съгласили да го подкрепят в едно дребно, но доста перспективно начинание, свързано с търговията по море, много тайнствено се отказаха от сделката, след като Кларингтън поговори с тях. Те поискаха парите им веднага да бъдат изплатени обратно. По същото време заемът, който Гейбриъл бе получил, за да финансира покупката на един имот в Лондон, изведнъж трябваше да бъде върнат по-рано от определения срок. Кларингтън бе посъветвал инвеститора да се оттегли.
Резултатът от тези случки бе катастрофален. Гейбриъл се видя принуден да продаде буквално всичко, което притежаваше, включително любимите си книги, за да плати дълговете си. В крайна сметка едва му останаха пари да си купи билет за един кораб, отплуващ към южните морета.