Съзнавайки, че за него повече няма бъдеще в Англия, Гейбриъл отплава за островите, където всеки може да преследва нови мечти и надежди.
Сега той знаеше, че е прекарал последните осем години в стремеж да се освободи от всички ненужни пречки, като например благородното сърце и рицарската природа. Беше се заклел, че никога няма да се остави отново на произвола на собствените си чувства и се бе заел с неимоверни усилия да си спечели богатство в южните морета чрез търговията с бисери. Постигна невъобразим успех. Много пъти животът му беше заложен на карта, но той оцеля, и то блестящо.
Докато живееше на островите, той се бе срещнал с агресивните, амбициозни американци, чиито кораби търгуваха с всяко кътче на света. Тези контакти му помогнаха да построи цяла търговска империя. Неговите кораби сега ежедневно кръстосваха оживените водни пътища между Англия и Америка.
Но докато бе в южните морета, уроците по реалност за Гейбриъл не престанаха. Той откри, че заблудата е правило, а не изключение в действителния свят. Хората рядко са такива, каквито изглеждат и малко са онези, които се ръководят от правилата на поведение, управлявали измисления свят на рицарите на крал Артур.
Гейбриъл бе открил, че реалният свят е свят на главорези, маскирани като джентълмени, а жените без да се замислят предават мъжете, които са се заклели да обичат.
За да оцелееш в такъв опасен свят е нужно във вените ти да тече лед и да имаш съвсем реалистични възгледи за човешката природа. Само пълните глупаци се доверяват на другите. А един интелигентен мъж никога не бива да прави грешката, да повери тайните си или честта си, а още по-малко сърцето си в ръцете на жена. Мъж, който иска да оцелее в реалния свят, трябва да бъде много предпазлив.
Но това съвсем не означаваше, че не може да се наслади на удоволствията, които светът може да му предложи. Докато държи в подчинение сърцето и чувствата си, разсъждаваше Гейбриъл, той може да си позволи съвсем спокойно едно безобидно развлечение с интригуваща жена като Забулената дама.
Можеше дори да си позволи съпруга.
Всъщност съпругата бе доста необходимо нещо.
При тази мисъл Гейбриъл се намръщи. Вярно, че вече наистина трябваше да се ожени, не само заради дълга си към титлата, но и защото му бе омръзнала самотата, която сам си бе наложил. Нуждаеше се от жена, която да отгледа наследниците му и да му топли леглото. Искаше да има някой, с когото да може да си поговори вечер.
Не виждаше причина да не си вземе жена със същата хладнокръвна разсъдливост, с която би се възползвал от някоя любовница.
Представата за Забулената дама и като любовница, и като съпруга, се прокрадна в главата на Гейбриъл и завладя мислите му. Той остави перото си и отправи невиждащ поглед през прозореца на кулата.
Забулената дама като негова съпруга? Устните му се разтегнаха в иронична усмивка, макар че почувства тръпки в слабините си. Това беше много откачена идея. Невъзможно бе да мисли сериозно да превърне една от изоставените любовници на Бакстър в графиня Уайлд. Мъж в положението на Гейбриъл трябваше непременно да се ожени за жена с неопетнена репутация. За девица.
Но Гейбриъл добре знаеше, че дори на девиците не може да се има повече доверие, отколкото на опитните дами на нощта. И така, девствеността нямаше да е основен критерий, по който ще избира съпругата си. В една жена трябваше да се търсят други, далеч по-важни черти.
А Забулената дама не притежаваше нито една от тях.
Гейбриъл отдавна бе решил, че когато в крайна сметка реши да си избира съпруга, ще се постарае да си намери някоя послушна женичка, която да уважава авторитета на мъжа си.
Жена, възпитана да признава правото на мъжа да бъде господар в собствения си дом, ще е по-лесна за командване от независима, безразсъдна мъжкарана като Забулената дама. Жена, отгледана с подобаваща представа за дълга си като съпруга, ще е много по-лесно да бъде предпазена от рисковете и изкушенията на света.
Дори и да успее да открие такава перла сред жените, някое послушно, покорно девойче, Гейбриъл знаеше, че винаги ще е нащрек. Може и да й угажда, но със сигурност никога не би направил грешката да й се довери напълно.
Той беше стигнал до извода, че когато става въпрос за жени е по-добре да се презастраховаш, отколкото да съжаляваш по-късно. Една капка своевременна предпазливост струва повече от всички закъснели предохранителни мерки.
Но проблемът с търсенето на съпруга щеше да дойде на дневен ред по-късно. Гейбриъл върна мислите си към Забулената дама. Сега важното бе да я открие.
За нещастие, да намери Забулената дама значеше да се движи сред обществото. Гейбриъл изруга при тази мисъл. Светската среда не му допадаше особено. Той не си бе направил труда да се появи в салоните, откак се бе завърнал в Англия преди няколко месеца.