— Любопитството ми надделя — Гейбриъл леко се усмихна, но на лунната светлина тя забеляза, че в извивката на устните му няма топлина, а засенченият му поглед не издава нищо. — През последните два месеца сте ми като трън в очите, мадам. Сигурно сте наясно с това.
— Извинявам се — сериозно отвърна Фийби. — Но истината е, че вече бях започнала да се отчайвам, милорд. Ужасно трудно е да се срещне човек с вас. Не отвърнахте на първите ми писма и, тъй като не посещавате светските приеми и не се движите сред обществото, това беше единственият начин да привлека вниманието ви.
— Затова решихте умишлено да ме провокирате до такава степен, че най-накрая да съм готов да се срещна с вас?
Фийби си пое дълбоко дъх.
— Нещо подобно.
— Обикновено смятат, че е доста опасно да ме дразнят, тайнствена госпожо!
Тя нито за миг не се усъмни в думите му, но вече беше прекалено късно за отстъпление. Вече бе стигнала прекалено далеч, за да сложи край на това нощно приключение. А се бе заела с изключително важна мисия и трябваше да бъде твърда.
— Така ли, милорд? — Фийби се опита да придаде на гласа си хладна самоувереност и лека насмешка. — Проблемът е там, че не ми оставихте никаква друга възможност. Но не се бойте, сигурна съм, че след като изслушате онова, което искам да ви кажа, ще се радвате, че в крайна сметка се съгласихте да се срещнем. Знам, вие ще ми простите, че си позволих да прибягна до заблуда.
— Ако сте ме повикали само за да злорадствате заради последния си триумф, трябва да ви предупредя, че не обичам да губя.
— Триумф? — тя примигна объркано зад булото, но се сети, че той говори за стръвта, с чиято помощ го бе привлякла тук. — О, да, книгата. Хайде, милорд. И вие сте също толкова нетърпелив да видите ръкописа, колкото съм и аз. Очевидно не сте устояли на поканата ми да го погледнете, макар аз да съм новият собственик.
Гейбриъл погали врата на жребеца си с облечената си в ръкавица ръка.
— Изглежда и двамата много се интересуваме от средновековни ръкописи.
— Така е. Виждам, доста сте раздразнен от факта, че аз съм тази, която откри Рицаря и магьосника и разбра, че се продава — каза Фийби. — Но, надявам се, ще бъдете поне достатъчно великодушен да признаете, че доста умело се справих с издирването. Все пак ръкописът си е бил точно тук, в Съсекс, направо под носа ви.
Гейбриъл леко кимна с глава в знак на признание за съобразителността й.
— В това отношение ми се струва, че имате голям късмет. Това вече е третият ръкопис за последните няколко седмици, който измъквате под носа ми. Мога ли да попитам защо просто не го грабнахте и отмъкнахте, както сторихте с другите?
— Защото, както ви обясних в писмата си, желаех да говоря с вас, сър — Фийби се поколеба, след което реши да признае още нещо и тихо издума: — И защото, честно казано, реших, че може би ще е по-благоразумно да потърся някой, който да ме охранява тази нощ.
— Охо!
— Стигнах до извода, че господин Неш е доста странна особа, дори и за колекционер на книги — продължи тя. — Времето, което избра, за да ми предаде ръкописа, доста ме притесни. Не ми харесва да сключвам сделки в полунощ.
— Наистина, това говори за нещо повече от забавна ексцентричност — замислено се съгласи Гейбриъл.
— Той твърди, че бил нощно същество, като прилепите. В писмата си казва, че в дома му всичко се вършело по график, противоположен на този на останалия свят. Спял, докато другите работят, и работел, докато другите хора спят. Много странно, не мислите ли?
— О, значи графикът му идеално ще съвпадне с този на „висшето общество“ — сухо отвърна Гейбриъл. — По-голямата част от светските личности са навън през цялата нощ и спят през деня. Все пак съвсем права сте, че е опасно да се срещате с него сама в полунощ.
Фийби се усмихна.
— Радвам се, че одобрявате плана ми да си осигуря придружител.
— Одобрявам го, но признавам, че съм направо изненадан от предпазливостта ви — отвърна Гейбриъл с прецизността на воин, който прибира меча в ножницата му. — Защото досега не сте проявили и капчица предпазливост или благоразумие.
Страните на Фийби пламнаха от сарказма в думите му.
— Когато човек има важна мисия, трябва да е дързък, милорд.
— Смятате, че имате важна мисия?
— Да, милорд, точно така.
— Разбирам. Та като заговорихме за мисии, трябва да ви кажа, че и аз съм си наумил нещичко за тази вечер.
Мрачни предчувствия обзеха Фийби.
— Да, милорд? Какво е то?
— Причината да дойда тук не е само възможността да видя ръкописа, преди той да стане ваша собственост, мадам.
— Така ли, милорд? — вероятно планът й наистина бе проработил, мислеше Фийби. Може би е успяла да събуди интереса му, точно както се бе надявала. — Интересувате се от онова, което имам да ви кажа ли?