Преди осем години. Забулената дама сега беше на не повече от двадесет и четири. Да, всичко съвпада.
— По дяволите — изсъска Гейбриъл през зъби. С големи крачки той прекоси двора и излезе през каменната порта. Още една хлапачка на Кларингтън. Сякаш не му стигаше това, което му бе донесла една от жените Кларингтън. А то бе предостатъчно за цял живот.
Тя явно трябва да е страхотно самоуверена, за да си играе игрички с него, мислеше си Гейбриъл. Да не би да си въобразява, че може да върви по стъпките на сестра си? Да не си мисли, че може безнаказано да се забавлява за негова сметка?
— Гръм и мълния!
Гейбриъл стигна до ръба на скалите и се загледа в бушуващото море. Желанието по Забулената дама си оставаше същото. Ще я има, обеща си той. Да, определено ще я има. Но условията ще поставя той.
Как смее да изпробва планчетата си върху него, когато семейството й му бе причинило такива неприятности? Нима наистина е толкова безразсъдна или нагла? Целият гняв и отчаяната ярост отпреди осем години сега се върнаха с пълната си сила, сякаш всичко се бе случило едва вчера.
Но то не се бе случило вчера, мислеше мрачно Гейбриъл. Той вече не бе онзи идеалистичен млад глупак без пукната пара. Този път бащата на Фийби няма да може да я предпази, както бе предпазил по-голямата си дъщеря преди осем години.
Забулената дама беше по-уязвима, отколкото предполагаше. А също и семейството й.
Богатството, което Гейбриъл бе донесъл със себе си от южните морета, бе достойно да съперничи на Кларингтъновото. Парите и социалното положение носеха власт. Много власт.
Разбира се, внезапно си напомни Гейбриъл, Забулената дама и представа си няма колко е богат в действителност. Никой не знаеше нищо за него. За висшето общество той бе също толкова анонимен, колкото и за читателите на романа си.
Лейди Фийби Лейтън желае помощта му в една мисия. Ръката на Гейбриъл се стегна в юмрук. Много добре, тогава ще я получи. И цената, която ще заплати за услугите му, наистина ще е много висока.
Ще я използва, за да накаже Кларингтън за всичко случило се преди осем години.
5
Маркиза Траубридж обшиваше с изящна бродерия ръба на малка муселинена рокличка.
— Не е нужно да си толкова хладна към лорд Килбърн, Фийби. Сигурна съм, че той скоро ще ти направи предложение. Сега вече можеш да го окуражиш малко, без някой да те помисли за прекалено дръзка.
Фийби си наля още една чаша чай и направи отегчена физиономия. Сестра й не я забеляза. Мередит бе прекалено задълбочена върху цветето, което бродираше на миниатюрната дрешка на дъщеря си.
Фийби си помисли, и то не за първи път, че всеки, който погледне Мередит, би открил в нея идеалната съпруга и майка. Това не беше само илюзия. Мередит наистина бе идеална. Но много малко хора извън тесния кръг на семейството знаеха, че тя притежава удивителен талант за бизнес и финанси, качество, добре прикрито под външното й зашеметяващо съвършенство. Освен че бе предана съпруга и всеотдайна майка, тя бе активен съветник на съпруга си в многобройните му инвестиции.
Подобни дарби бяха обща черта за всички в семейството на Фийби. Баща й, графът, бе математик, който обожаваше да прилага принципите си както в инвестициите си, така и в своите научни експерименти. Брат й, Антъни, виконт Оуксли, бе наследил способностите на баща си. Сега той управляваше империята на Кларингтън, като по този начин бе освободил за графа достатъчно време за експериментите му.
Майката на Фийби, Лидия, лейди Кларингтън, също имаше усет към цифрите. Но за разлика от другите, тя предпочиташе да прилага таланта си на масите за карти. Повечето пъти печелеше. Но понякога губеше. И в двата случая тя много внимаваше съпругът й да не научи за дейността й. Кларингтън би бил ужасен да разбере колко запалена е жена му по хазарта.
Фийби, най-младата в семейството, беше единствената, която не бе проявила някакви способности в сферата на математиката или инвестициите. Отрано бе станало ясно за всички, включително за самата Фийби, че не е наследила семейните дарби.
Другите искрено я обичаха, но не бяха много наясно какво да правят с нея. Тя беше различна и това много често объркваше всички, с изключение на майка й, която в общи линии не се вълнуваше много от характера на Фийби.
Другите достигаха до заключения по логически път. Фийби използваше интуицията си. Тя четеше романи, докато другите изучаваха борсовите анализи в Джентълмънз магазин. Тя беше безразсъдна, докато другите бяха благоразумни. Тя беше ентусиастка, а другите обмисляха внимателно всичко. Тя беше пламенна, докато другите бяха сдържани и скептични. И тя, разбира се, бе най-малката.