— Защо? Сега си в безопасност, омъжена за Траубридж.
Мередит я погледна право в очите.
— Траубридж не знае абсолютно нищо за онова, което едва не се случи през онази нощ преди осем години. И не трябва да разбере.
— Това ми е ясно — нетърпеливо рече Фийби. — Никой извън семейството не знае нищичко за това. Татко потули историята много добре. Затова, защо се плашиш от мисълта за връщането на Уайлд?
— Защото не се съмнявам, че Уайлд ще се опита да унижи всички ни, като по някакъв начин възкреси събитията от онази нощ — прошепна Мередит. — Сега, като има титла, само да се появи в обществото и ще стане център на внимание за всички клюкари.
— Разбирам какво имаш предвид — промълви Фийби. Мередит беше права. Като граф, дори и като граф без богатство, Гейбриъл нямаше да остане незабелязан в обществото. Ако реши да разпространява слухове за съпругата на маркиз Траубридж, ще се намерят предостатъчно хора, които да му повярват.
— Не мога да понеса мисълта Траубридж да бъде злепоставен от действията ми преди осем години — сърдито рече Мередит. — Най-малкото съм сигурна, че ако разбере, че съм се опитала да избягам, за да не се омъжа за него, ще бъде жестоко обиден. Татко ще е бесен, че скандалът е станал публично достояние. Антъни пък може да си науми да рискува живота си в още един дуел.
— Не мисля, че ще е чак толкова лошо — каза Фийби. — Със сигурност Уайлд няма да издаде нищо. Той все пак е джентълмен.
Тя прехапа устни, като си напомни, че вече не може да е толкова сигурна в това. Наистина Гейбриъл се бе променил през изтеклите осем години. Онази нощ в Съсекс илюзиите й за него получиха сериозен удар.
— Уайлд не е никакъв джентълмен. Все пак трябва да гледаме на нещата откъм добрата им страна — Мередит взе бродерията си. — Дълбоко се съмнявам, че ще се опита да се появи в обществото. Никога не го е харесвал особено и със сигурност няма достатъчно пари, за да си го позволи.
— Но финансовото му състояние вече може да се е променило — Фийби се намръщи замислено. Тя знаеше отлично, че доходите, които получава от продажбите на Мисията, няма да са достатъчни, за да се движи из обществото. Но пък бе прекарал толкова дълго време в южните морета… А Гейбриъл несъмнено изглеждаше много кадърен човек.
— Всички знаеха, че никакво богатство не върви заедно с титлата, която получи — остро рече Мередит. — Не, мисля, че до голяма степен сме в безопасност.
Фийби си спомни изражението на Гейбриъл, когато с огромно нежелание я бе освободил от прегръдките си. И то съвсем не я караше да се смята в безопасност.
Дълбоко в себе си тя се боеше, че той може настина да спази обещанието си да я открие, да й върне ръкописа и да приеме задачата. И също толкова се боеше, че може и да не го направи.
Мередит я погледна строго.
— Днес си в странно настроение, Фийби. Може би се чудиш как да отговориш на предложението на Килбърн?
— Вече реших как да отговоря. Ако въобще направи предложение.
Мередит въздъхна.
— Надявам се, че вече не се надяваш Нийл Бакстър по чудо да се появи в Англия с богатство и да те отнесе в прегръдките си?
— Съвсем наясно съм, че Нийл е мъртъв от повече от година.
— Да, знам, но не си успяла да се примириш с това, нали?
— Разбира се, че съм се примирила. Но се опасявам, че смъртта му цял живот ще ми тежи на съвестта — призна Фийби.
Очите на Мередит се разшириха от тревога.
— Не бива да говориш така. Ти нямаше нищо общо със смъртта му.
— И двете знаем, че ако не бях аз, Нийл никога нямаше да отиде в южните морета, за да търси богатство. И ако не бе отишъл на островите, нямаше да бъде убит.
— Мили боже — прошепна Мередит. — Надявах се, че си преодоляла глупавото си чувство за вина. Нийл сам избра съдбата си. Не бива повече да се обвиняваш.
Фийби се усмихна тъжно.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, Мередит. Мисля, че фактът, че го приемах като приятел, а не като потенциален съпруг, е онова, което усложнява нещата. Той така и не успя да приеме, че всичко, което искам от него, е приятелството му.
— Помня как той се наричаше твоя верен Ланселот и как твърдеше, че се е посветил да ти служи — в гласа на Мередит се долавяше силно неодобрение. — Той беше много привлекателен. Това трябва да се признае. Но освен външния му вид, не знам какво друго си намирала в него.
— Той танцуваше с мен.
Мередит я зяпна удивено.
— Танцувал с теб? Какво, за бога, имаш предвид?
Фийби се усмихна натъжено.
— И двете знаем, че много малко мъже въобще някога ме канят на танц. Те се страхуват, че ще съм ужасна партньорка заради куция ми крак.
— Те не искат да те карат да се притесняваш на дансинга — твърдо отговори Мередит. — Въздържат се да те канят от джентълменски съображения.