Антъни присви очи.
— Само една причина може да го кара да се промъква из балните зали този сезон. Тръгнал е на лов за богатство.
Въпреки тревогата си Фийби погледна сърдито Антъни.
— Откъде си толкова сигурен? Доколкото разбирам, никой не знае много за Уайлд.
Антъни стисна устни. Явно искаше да спори още по въпроса, но не можеше да си го позволи пред Килбърн. Събитията отпреди осем години бяха мрачна семейна тайна.
— Лейди Фийби има право — рече Килбърн. — Никой не знае много за Уайлд. Разбрах, че бил извън страната години наред.
— И аз така разбрах — измърмори Антъни. — По дяволите, май идва насам.
Фийби за миг затвори очи и си повя бързо-бързо с китайското си ветрило. За пръв път в живота си се чувстваше замаяна от лекомислие. Той я бе открил. Като храбър и дързък рицар от старинна легенда, той бе тръгнал да я търси и я бе открил.
Налагаше се да преразгледа преценката си за рицарските му умения, каза си Фийби щастливо. Може би е по-добър в тия неща, отколкото бе помислила след събитията в Съсекс. Все пак е успял да я открие тук, в Лондон, и то с помощта на много малко следи.
— Ако ме извините, ще отида да поговоря с Карстърс — каза Килбърн. Той се наведе над ръката на Фийби. — Ще очаквам с нетърпение да ви видя в четвъртък вечер, скъпа. Какъв ще бъде костюмът ви?
— Без съмнение нещо средновековно — сухо отвърна Антъни.
Килбърн направи гримаса, когато пусна ръката на Фийби.
— Без съмнение — той се извърна на пета и се отдалечи в тълпата.
— Дявол го взел този човек. Винаги е бил дяволски безсрамен — измърмори Антъни под носа си.
— Аз не бих го нарекла точно безсрамен — Фийби гледаше замислено как Килбърн се отдалечава. — Но наистина се държи ужасно надуто, не мислиш ли? Тръпки ме побиват, като си помисля какво би било всяка сутрин до края на живота си човек да го гледа пред себе си на масата за закуска.
— Не се дръж като глупачка. Килбърн си е чудесен човек. Говорех за Уайлд.
— О!
— По дяволите, той настина се приближава към нас. Какво безочие! Аз ще се разправям с него, Фийби. Иди и намери Мередит. Ако разбере, че и той присъства в залата, ужасно ще се разстрои.
— Въобще не мога да разбера за какво е цялата суетня — рече Фийби. — Освен това вече е прекалено късно да ме отпращаш. Той е почти при нас.
— Нямам намерение да те представям — мрачно заяви Антъни.
В този момент Гейбриъл се спря пред Фийби и брат й. Без да обръща внимание на Антъни, той погледна плячката си с явно предизвикателство в блестящите си очи.
— Добър вечер, лейди Фийби. Наистина удоволствието да ви видя отново е огромно.
Така, дотук с очакването да я представя старият му враг, помисли си Фийби. Трябваше да признае на Гейбриъл, че много добре умее да се държи дръзко.
— Добър вечер, милорд — каза тя. С ъгълчето на окото си виждаше как у брат й се надига истинска буря. Тя се усмихна сияйно. — Антъни, май забравих да ти спомена, че с негова светлост вече се познаваме.
— Бих искал да знам къде и кога сте се запознали — Антъни гледаше хладно Гейбриъл.
— Това се случи в къщата на Еймсбъри в провинцията, нали, милорд? — Фийби погледна Гейбриъл право в искрящите очи. — Антъни, нали помниш, че прекарах една седмица извън града?
— Точно така — изсъска Антъни. — И наистина си пропуснала да ми споменеш, че там си се запознала с Уайлд.
— Но там имаше толкова много хора — промълви Фийби. Тя виждаше жестокото удоволствие, изписано по лицето на Гейбриъл. Явно много се забавляваше. Трябваше да го отдалечи от Антъни, преди да се е стигнало до кръвопролитие, — Предполагам, желаете да ме поканите на танц, нали, милорд?
— Фийби! — Антъни беше шокиран, въпреки напрегнатата ситуация. Дамите никога, при никакви обстоятелства не биваше да канят господата на танц.
— Не се безпокойте, Оуксли — Гейбриъл хвана Фийби под ръка. — Сестра ви и аз се опознахме много добре у Еймсбъри. Може би заради това, че прекарах последните осем години в изгнание далеч от обществото, или пък просто такава ми е природата. Но каквато и да е причината, намирам, че ни най-малко не съм шокиран от онова, което някои мъже биха нарекли лекомислено поведение у една жена.
— Как смеете да намеквате, че сестра ми е лекомислена? — изръмжа Антъни.
— Е, със сигурност не обмисля много постъпките си — Гейбриъл поведе Фийби към дансинга още преди Антъни да успее да измисли някакъв приемлив начин да му попречи.
Фийби едва не се разсмя на глас, като видя изражението на брат си. Но точно тогава чу първите звуци на валс и моментално се отрезви. Погледна тревожно Гейбриъл, като се чудеше как ли ще се почувства, ако го видят да танцува с нея. Чудеше се дали му е хрумнало, че тя може да го постави в неудобно положение.