— Не особено. Но ми е интересно да се запозная с новия си опонент. Вярвам, че е от полза човек да познава врага си — Гейбриъл я наблюдаваше внимателно. — Не зная коя сте, мадам, но от известно време се опитвате да ме водите за носа и тези игрички вече ми омръзнаха.
Нова вълна безпокойство удави прокрадналите се надежди. Явно все още бе далеч от постигането на целта си.
— Предполагам, че ще се срещаме и в бъдеще. Както сам отбелязахте, интересуваме се от колекционирането на едни и същи книги и ръкописи.
Коженото седло леко проскърца, когато Гейбриъл остави коня си да се приближи няколко стъпки към нея.
— Много ли ви харесаха скорошните ви малки победи, Забулена лейди?
— Особено много — тя се усмихна въпреки нервността си. — Изключително доволна съм от последните си придобивки. Чудесно допълват библиотеката ми.
— Разбирам — последва кратка пауза. — Не ви ли се струва малко безразсъдно да ме каните тази нощ да видя последния ви удар?
Всичко това бе далеч по-безразсъдно, отколкото той предполага, с горчивина си помисли Фийби.
— Работата е там, милорд, че вие сте един от малкото хора в цяла Англия, които могат да оценят последната ми находка.
— Наистина я оценявам. Дори прекалено високо и точно там е опасността.
Пръстите на Фийби, с които стискаше юздите, леко се разтрепериха.
— Опасност?
— Ами ако реша да ви отнема ръкописа насила, след като го вземете от господин Неш? — тихо попита Гейбриъл.
При тази заплаха Фийби цялата се стегна. Въобще не се бе замисляла за подобна възможност. В края на краищата, Уайлд беше граф!
— Не ставайте смешен. Та вие сте благородник! Не бихте извършили подобно нещо.
— Но пък мистериозните забулени дами, които кроят планове как да лишат господа като мен от тъй желани предмети, не бива да са много изненадани, ако на въпросните благородници им се изчерпи търпението — гласът на Гейбриъл бе станал по-суров. — Ако книгата на Неш е оригинален ръкопис от четиринадесети век, и то на легенда за Кръглата маса, както твърдял Неш, то тогава го искам, мадам. Назовете цената си.
Във въздуха между двамата запрехвърчаха искри на напрежение. За миг увереността на Фийби бе поразклатена. Необходимо й бе цялото й самообладание, за да не обърне кобилата си и да избяга в галоп към имението на семейство Еймсбъри, където бе отседнала. Чудеше се дали през средновековието странстващите рицари са били толкова отвратително твърдоглави.
— Съмнявам се, че можете да платите цената, която искам, сър — прошепна тя.
— Кажете я и ще видим.
Фийби навлажни с език пресъхналите си устни.
— Проблемът е там, че нямам никакво намерение да го продавам.
— Сигурна ли сте? — Гейбриъл приближи жребеца си още повече. Огромното животно отметна глава и силно изпръхтя, принуждавайки кобилата на Фийби да отстъпи.
— Съвсем сигурна съм — бързо отвърна Фийби. За по-голяма тежест на думите си, тя направи кратка пауза. — Обаче мога да си помисля дали да не ви го дам.
— Да ми го дадете? — Гейбриъл очевидно бе сварен неподготвен от тази забележка. — За какво, по дяволите, говорите?
— Ще ви обясня по-късно, сър — Фийби се мъчеше да успокои неспокойната си кобила. — Позволете да ви напомня, че вече наближава полунощ. След няколко минути трябва да съм пред къщата на господин Неш. Идвате ли с мен или не?
— Непременно ще изпълня дълга си да ви охранявам тази вечер — мрачно отвърна Гейбриъл. — Вече е прекалено късно да се отървете от мен.
— Е, тогава, да се залавяме за работа — Фийби подкара кобилата си по осветения от луната черен път. — Къщата на господин Неш трябва да е недалеч от тук, според упътванията, които получих в последното му писмо.
— Не бих искал да закъснявате заради мен — Гейбриъл обърна жребеца си и я последва.
Загладеното животно я настигна и двата коня завървяха един до друг. Фийби се чудеше дали и кобилата й е толкова нервна, колкото се чувстваше самата тя. И Гейбриъл, и конят му се очертаваха огромни и заплашителни на лунната светлина.
— А сега, когато най-сетне се срещнах със Забулената дама, имам някои въпроси, които искам да й задам — каза Гейбриъл.
Фийби хвърли към него един кос, предпазлив поглед.
— През тези два месеца вие постоянно пренебрегвахте писмата ми, затова съм много изненадана да чуя подобно нещо. Бях останала с впечатлението, че не съм ви особено интересна.
— Но сега дяволски добре знаете, че се интересувам. Кажете ми, смятате ли и занапред да търчите след всяка старинна книга, която случайно поискам?