— Не. Господин Неш и синът му бяха готови да ми съдействат.
Фийби зяпна от изненада.
— Господин Неш? Нима той е откраднал ръкописа от нас?
— Изглежда не е могъл да се примири, че ще се раздели с него. А същевременно се е нуждаел от пари. Затова двамата със сина му са скроили този план, така че да получат и парите, и ръкописа. Любящият и грижлив син Еган изигра ролята на разбойника.
— Мили боже! — Фийби се намръщи. — Всъщност планът е бил много хитър и наистина разбирам дилемата на господин Неш. Сигурно му е било много тежко да продаде ръкописа. Как открихте истината?
— Стори ми се, че е прекалено невероятно съвпадение да ни оберат само на десет минути път от къщата на господин Неш. Разбойникът не прояви особен интерес към портфейлите ни, но много се впечатли от кутията с ръкописа.
— Така беше — очите на Фийби се разшириха. — Значи сте знаели кой е разбойникът, когато ни нападна?
— Подозирах това-онова.
— О, колко умно от ваша страна! — Фийби бе наистина впечатлена. — Нищо чудно, че не оказахте съпротива. Знаел сте точно къде да идете, за да си приберете ръкописа. Милорд, искам да си взема назад думите… ужасните неща, които ви наговорих.
— Наистина си отдъхнах, че вече не ме смятате за пълен провал в рицарството.
Фийби разбра, че е наранила гордостта му. Докосна рамото му, като с този малък жест искаше да изрази искреното си съжаление.
— Уверявам ви, наистина не съм ви смятала за пълен провал.
— Струва ми се, че ме нарекохте страхливец.
— Е, да, понякога езикът ми наистина е много хаплив. Надявам се ще ми простите?
— Защо не? — тонът на Гейбриъл бе доста сух. — Предполагам, че дамите, които изпращат рицарите на мисии, имат правото да са с високи изисквания.
Фийби се усмихна.
— А аз предполагам, че рицари, които ще заложат живота си, имат право да бъдат доста темпераментни.
— Поне за едно нещо сме на едно мнение — Гейбриъл се приближи към нея и хвана брадичката й с облечената си в ръкавица ръка. Мускулестото му бедро се докосна до копринените поли на роклята й.
Фийби потръпна. Докосването му отново възпламени всички чувства от онази нощ на пътя, когато я бе прегърнал. Никога в живота си не се бе чувствала толкова близо до мъж. В неговата властна мъжественост имаше нещо опасно, внезапно осъзна тя. Но то също така неудържимо я привличаше.
Тя си пое дълбоко дъх и се опита да се успокои.
— Милорд — рече тя, — трябва да ви попитам дали сте дошли тук тази вечер, защото сте решили да ми помогнете в търсенето ми?
— Мисля, че знаете отговора.
Фийби вдигна поглед към него, още по-развълнувана.
— Значи отговорът е да? Ще ми помогнете да открия пирата-убиец, който е откраднал „Дамата в кулата“?
Устните на Гейбриъл се извиха в лека усмивка.
— Бъдете спокойна, лейди Фийби. Ще знаете кой е собственикът на вашата книга още преди сезонът да е приключил.
— Знаех си! — в огромната си радост тя обви ръце около врата на Гейбриъл. — Знаех си, че няма да устоите на изкушението да се заемете с подобна дръзка мисия. Не знам как да ви благодаря, милорд — тя се изправи на пръсти и докосна с устни бузата му. После веднага отстъпи назад. Почувства как кръвта нахлува в страните й, когато осъзна какво е сторила.
Гейбриъл присви очи. За миг той докосна бузата си.
— Това е добре за начало. Но трябва да ви предупредя, че напоследък, когато се наемам да свърша някоя мисия, искам да съм сигурен, че ще получа подобаващо възнаграждение за усилията си.
— Разбирам. Казахте, че ще искате да ви се плати за услугите — Фийби изправи рамене. — Готова съм да ви платя.
— Наистина ли?
— Стига да е във възможностите ми — побърза да добави Фийби.
— Определено ще е във възможностите ви.
Фийби се опитваше да прочете мислите му по неразгадаемото му изражение.
— Каква е цената ви, сър?
— Все още я изчислявам.
— Разбирам — Фийби не знаеше как да приеме този отговор. Тя прочисти гърло внимателно. — Самата аз никога не съм била добра в изчисленията и подобните неща.
— А аз съм много, наистина много добър в тях — увери я тихо той.
— О, добре, значи трябва да ме уведомите, веднага щом решите каква ще е сумата. Междувременно, ще ви дам някои предварителни упътвания.
Гейбриъл я погледна въпросително.
— Упътвания?
— Да, разбира се. Мисията ви е много сериозна и искам да действате внимателно, и най-вече — дискретно — Фийби отстъпи още една крачка и започна да се разхожда напред-назад пред него. Тя се намръщи замислено. — Първо, трябва да действаме в пълна тайна.