— В пълна тайна — Гейбриъл се позамисли върху това. — Защо?
— Не ставайте смешен. Необходимо е да сме потайни, защото иначе ще рискуваме да предупредим онзи, когото преследваме, че сме по следите му.
— Аха.
Фийби вдигна ръка и започна да брои на пръсти.
— Потайността е основно изискване. Първо, никой не бива да знае, че работим заедно по тази задача — тя вдигна следващия пръст. — Второто изискване е да ме държите в течение относно напредъка ви.
Гейбриъл вдигна вежди.
— Желаете редовно да ви докладвам?
— Да. Така ще съм в състояние да направлявам и координирам работата ви. Искам да съм сигурна, че ще изчерпите всички вероятности за търсене.
— Значи ми нямате доверие, че ще се сетя за тези вероятности сам? — попита Гейбриъл.
— Не, разбира се, че не е така. Но вие сте били вън от обществото цели осем години, милорд. Има много неща, които не знаете. Ще съм в състояние да ви дам много ценна информация за различни колекционери на книги и книжари. Вие, от своя страна, ще можете да приложите тази информация на практика в разследването си.
— Фийби, съгласих се на тази мисия, но по-добре от самото начало да разберете, че не съм някой глупав полицай, на когото можете да давате нареждания както и когато ви скимне.
Тя се спря на място и го дари с успокоителна усмивка.
— Съвсем наясно съм, че не сте полицай, милорд. Този проблем е далеч над възможностите на всеки полицай. Вие сте рицар. Моят странстващ рицар. В съвсем буквален смисъл вие ще работите за мен, милорд. Разбирате това, нали?
— Започвам да разбирам как си представяте нашето партньорство. Но не смятам, че имате правилна представа за начините на действие на странстващите рицари.
Тя го погледна изненадано.
— Какво имате предвид, милорд?
— Всеизвестно е, че странстващите рицари изпълняват мисиите си, както сами решат — Гейбриъл бавно свали ръкавиците си. Очите му блестяха в мрака, когато той се надвеси над нея. — Не ме разбирайте погрешно. Те са щастливи да служат на дамите си, но действат както им харесва.
Тя се намръщи.
— Дори и така да е, моите съвети ще са ви крайно необходими, милорд. Не само че мога да ви дам полезна информация, но мога да ви осигуря и поканите, от които се нуждаете.
— Хм. По този въпрос не мога да споря с вас — съгласи се Гейбриъл. — С вашите връзки можете да ми осигурите покани за същите приеми и соарета, на които ще присъствате и вие.
— Точно така — тя му се усмихна с одобрение. — А ще видите, че ще съм ви полезна и по други начини. Разбирате ли, милорд, в това издирване трябва да работим в тясно сътрудничество. Не искам да прозвучи нахално, че го повтарям, но все пак търсенето на моята книга е моя идея. Ето защо логично е аз да го ръководя.
Гейбриъл хвана лицето й в ръцете си.
— Нещо ми подсказва, че логиката няма нищо общо с цялата тази история.
Той наведе глава.
Очите на Фийби се разшириха.
— Милорд, какво правите?
— Смятам да ви целуна.
— Въобще не съм сигурна, че това е добра идея — Фийби усещаше как пулсът й бие лудо. В главата й проблеснаха спомените от предишната му неочаквана целувка. — Мисля, че странстващите рицари би трябвало да се възхищават на дамите си от разстояние.
— Точно в това грешите — устните на Гейбриъл се докоснаха до нейните мъчително бавно. — Странстващите рицари са правели всичко възможно да се приближат колкото може повече до своите дами.
— Въпреки това, много по-добре ще е да… — Останалата част от протеста на Фийби бе заглушена, тъй като устните на Гейбриъл се притиснаха към нейните. Тя се вкопчи в раменете му, окаменяла от невероятно силните чувства, които я заливаха.
Първия път, когато я целуна, той бе с ръкавици. Тази нощ неочаквано грапавите му ръце, които галеха кожата й, я стреснаха донякъде. Това не са ръцете на джентълмен, помисли си тя. Божичко, това са ръцете на воин.
Целувката на Гейбриъл бързо се превърна в нещо много повече от нежно докосване. Устните му се притискаха към нейните яростно и властно, Фийби почувства, че реагира с невероятна готовност, която безкрайно я изненада. Тя тихо простена. Ветрилото падна от ръката й, когато обви с ръце врата му.
Сега бе дори по-замаяна и бездиханна, отколкото когато танцуваше с него. Гейбриъл сякаш я поглъщаше, като едновременно събуждаше някакъв пронизващ глад в тялото й. Устните му пълзяха по нейните, търсейки отговор, равностоен на неговите чувства. Фийби се поколеба, без да е сигурна как да се справи с все още непознатата и всепоглъщаща чувственост, която той разпалваше у нея.
Тогава почувства мазолестия палец на Гейбриъл на ъгълчето на устата си. Тя разбра, че той се опитва да я накара да разтвори устни. Без да знае защо, тя се подчини. В миг езикът му бе между меките й топли устни, а той простена дрезгаво от удоволствие.