— Наистина не са приятни.
— Е, както казах, не трябва да му обръщате внимание. А сега, нека се залавяме за работа. Осигурих ви някои важни покани. Първата е за бала с маски у семейство Брантли, в четвъртък.
— Да разбирам ли, че ми се заповядва да отида?
Фийби се намръщи.
— Това е важна работа. Ще мога да ви представя на много хора и ще можете да започнете разследването си.
Гейбриъл наклони глава.
— Много добре, милейди. Вашето желание е заповед за мен.
— Точно в такъв дух ми харесва да действате. А сега имате ли да докладвате нещо?
Гейбриъл забарабани с пръсти по тезгяха.
— Нека помисля. Досега успях да си осигуря къща за сезона. Не беше лека задача, да ви кажа. Също така си наех малък персонал. Посетих шивашката фирма Уестънс, за да си поръчам нови дрехи, а и ходих до Хобис за обувки. Мисля, че това в общи линии изчерпва постиженията ми досега.
Фийби го погледна ядосано.
— Не говорех за подобни постижения.
— Трябва да се погрижа за тези подробности, за да мога да се движа в обществото, мадам. Сигурен съм, че сте наясно с това.
Фийби прехапа устни.
— Съвсем прав сте. Не бях се замислила за тази страна на нещата. Но тъй като сега насочихте вниманието ми към нея, налага се да ви задам един много личен въпрос.
Гейбриъл й хвърли един кос поглед.
— Колко личен?
— Моля ви да не се обиждате — Фийби рискува още веднъж да се огледа, преди да се наведе съвсем близо към него. — Разполагате ли с достатъчно пари, за да си покривате разходите?
Гейбриъл тъкмо обръщаше още една страница, но се спря, щом чу думите й.
— Това наистина е много личен въпрос.
Фийби почувства как лицето й пламва от съжаление. Гейбриъл бе много горд мъж. Тя не искаше да го унижава. Въпреки това налагаше се да бъде твърда по този въпрос.
— Моля ви да не се притеснявате, милорд. Разбирам, че ви карам да се движите в най-изисканите среди, и то в разгара на сезона. И съм съвсем наясно, че за да сте в състояние да го направите, се нуждаете от пари. Тъй като аз бях тази, която ви помоли за помощ в това разследване, чувствам, че ще е най-честно аз да поема част от разходите ви.
— Но аз получавам доход от публикацията на Мисията — напомни й той.
Фийби махна с ръка.
— Съвсем ясно ми е, че доходите на един начинаещ автор ни най-малко не биха стигнали за финансирането на един сезон.
Гейбриъл държеше погледа си прикован в старата книга пред себе си.
— Мисля, че мога да се справя със собствените си финанси и без ваша помощ, мадам. Поне за времето, което ще ми е необходимо, за да изпълня задачата си.
— Сигурен ли сте?
— Съвсем сигурен. Ще се справя — Гейбриъл подпря лакътя си на тезгяха и се извърна, за да огледа Фийби с проницателен, преценяващ поглед. — А сега е мой ред да задам един личен въпрос, мадам. Колко силно обичахте Нийл Бакстър?
Фийби го зяпна изненадано. После погледът й се плъзна встрани от Гейбриъл.
— Казах ви, че двамата бяхме приятели.
— Колко близки приятели?
— Не виждам какво значение има това сега.
— За мен има значение.
— Защо? — моментално попита тя. — Какво променя това? Нийл е мъртъв. Единственото нещо, което има някакво значение, е да открием убиеца.
— Навсякъде се разхождат ненаказани убийци.
— Но на този няма да му се размине — ръката на Фийби се стегна в малко юмруче върху тезгяха. — Трябва да го открия.
— Защо? — тихо попита Гейбриъл. — Защото сте обичали Бакстър толкова много, че не можете да намерите покой, докато не постигнете справедливост?
— Не — тъжно призна тя. — Трябва да го открия, защото Нийл бе убит по моя вина.
Гейбриъл се втренчи в нея, явно съвсем слисан.
— По ваша вина? Защо, за бога, казвате подобно нещо? Човекът е умрял в южните морета, на хиляди мили от Англия.
— Не разбирате ли? — Фийби го погледна натъжено. — Ако не бях аз, Нийл нямаше въобще да замине за южните морета. Той отиде там, за да си търси късмета, да забогатее и да се върне, за да поиска ръката ми. Аз съм виновна за онова, което се е случило.
— Божичко — измърмори Гейбриъл. — Ама че откачена идея.
— Не е откачена — изсъска Фийби, като едва успяваше да задържи гласа си тих.
— Това е откачено, идиотско и нелогично заключение.
Фийби усещаше стомаха си като буца лед. Огледа свирепото лице на Гейбриъл.
— Мислех, че поне вие, за разлика от всички останали, ще разберете мисията ми.
— Това е пълна глупост.
Фийби си пое дъх.
— Това означава ли, че в крайна сметка няма да ми помогнете?
— Не, за бога — през зъби отвърна Гейбриъл. — Ще ви помогна да откриете собственика на „Дамата в кулата“. А какво ще мислите за човека, след като го откриете, си е ваша работа.