— Разбира се, че не, сър. Той работи.
Гейбриъл чу шум от стаята точно зад тезгяха.
— Няма значение, сам ще го намеря.
Той заобиколи тезгяха, бутна вратата и пристъпи в стаята, където Лейси държеше печатарската си машина.
Миризмата на мастило и масло изпълваше въздуха. Масивната желязна преса бе замлъкнала. Лейси, пълен, плешив мъж с червендалесто лице, почти цялото обрасло с бакенбарди, седеше в ъгъла. В момента разглеждаше някакъв топ хартия. Носеше кожена престилка върху изцапаните си с мастило дрехи. От единия й джоб се подаваше бутилка джин.
— Лейси, има нещо, за което искам да поговорим — каза Гейбриъл, като затвори вратата.
— Какво има? — Лейси извърна глава и погледна ядосано Гейбриъл с воднистите си очи. — О, вие ли сте, милорд. Чакайте, вижте сега, ако сте дошли да се оплаквате, че не ви плащам достатъчно за последната ви книга, губите си времето. Казах ви, че партньорът ми е оставил всички подобни въпроси в ръцете на адвокат. Аз вече въобще не се тревожа за проклетите пари.
Гейбриъл се усмихна студено.
— Не ме интересуват парите, Лейси.
— Е, това вече е нещо — Лейси се изправи и измъкна бутилката от джоба на престилката си. Намръщи се на Гейбриъл и отпи една солидна глътка джин. — И представа си нямате колко много са авторите, които създават проблеми за парите.
— Онова, което ме интересува, е името на партньора ви.
Лейси се задави с глътката джин. Той припряно я преглътна и избухна в кашлица.
— Страхувам се, че не мога да ви го кажа, милорд. Анонимен е. Точно както вас.
— Трябва ми името, Лейси.
— Не, вижте, какво ви дава право да се месите в частния ми бизнес?
— Ако не ми дадете името на партньора си, ще се погрижа новият ми ръкопис, който вече е почти завършен, да отиде при друг издател.
Лейси го зяпна ужасено.
— Няма да сторите това, милорд. След всичко, което направихме за вас?
— Не искам да занеса Безразсъдно приключение на друго място, но ако ме принудите, ще го сторя.
Лейси се отпусна върху един дървен стол.
— Вие сте жесток човек, милорд.
— Аз съм предпазлив човек, Лейси. Обичам да съм наясно с кого си имам работа, особено като говорим за бизнес.
Лейси го погледна накриво и изтри носа си с опакото на мръсния си ръкав.
— Няма да й кажете, че аз съм ви казал, нали? Тя много държи да пазя името й в тайна. Семейството й хич няма да хареса, ако разбере, че се е замесила с търговия.
— Имайте ми вяра — мрачно рече Гейбриъл. — Мога да пазя тайна.
В четвъртък сутринта Гейбриъл седеше до бюрото си и работеше върху последните сцени на „Безразсъдно приключение“. Беше много доволен от историята. Само след няколко дни щеше да я предостави на издателя.
И тогава щеше да очаква писмото, с което ще я приемат или отхвърлят. Наистина беше много интересно какво ли ще каже партньорът на Лейси за ръкописа.
Когато новият му иконом, Шелтън, отвори вратата, Гейбриъл с нежелание вдигна поглед от работата си.
— Две дами желаят да ви видят, сър — Шелтън изглеждаше така, сякаш не одобрява посетителките, — Не пожелаха да ми съобщят имената си.
— Доведи ги, Шелтън — Гейбриъл остави перото и се изправи. Той се усмихна на себе си. Единствената жена, за която знаеше, че ще е достатъчно дръзка, за да посети един мъж, беше Фийби. Тя несъмнено искаше да му даде още инструкции, заповеди и предложения. Чудеше се кого ли е довела със себе си. Сигурно прислужницата си.
Усети как у него се надигна приятно нетърпение да я види, точно както и във вторник, когато имаха среща в книжарницата на Хамънд. Усещането бе определено много сладострастно. Внезапно го осени видението как правят любов с Фийби тук, в библиотеката му. И това е възможно, заключи той.
Ако малката глупачка бе достатъчно непредпазлива, че да рискува репутацията си, като идва направо при него, той пък нямаше никакви угризения да изложи репутацията й на още по-голям риск.
В края на краищата тази дама беше родена наивница. Още от самото начало непрестанно бе градила само илюзии.
В този момент вратата се отвори отново и две елегантно облечени и плътно забулени дами се появиха на прага. Гейбриъл почувства остро бодване на разочарование. Въпреки, че не можеше да види лицата им, той веднага разбра, че нито една от тях не е Фийби.
Вече можеше да познае Фийби навсякъде, независимо дали е забулена или не. Не само лекото й накуцване я отличаваше от другите. Имаше нещо в начина, по който държи главата си, нещо в яркоцветните й рокли с висока талия, които очертаваха по характерен начин гърдите и контурите на бедрата й, което той винаги би познал.
Гейбриъл хвърли съжалителен поглед към зеленото кадифено канапе до камината. До тук с плановете му да прекара следващия час в усилие да прелъсти тази предизвикателна жена.