Гейбриъл веднага позна кой е кавалерът й. Кафявата му маска и наметало не успяваха да скрият нито светлата коса на Килбърн, нито до болка учтивото изражение на лицето му.
Гейбриъл се усмихна в себе си. Явно Фийби много се забавляваше, но също така бе очевидно, че Килбърн едва понася този маскарад.
Очите на Гейбриъл неволно се присвиха, когато забеляза как Килбърн се опитва да притегли Фийби по-близо до себе си. Гледката как пръстите на Фийби почиват върху ръкава на графа го раздразни. Той си спомни какво бе казала лейди Кларингтън относно изгледите Килбърн да й направи предложение.
Гейбриъл остави чашата си шампанско и прекоси пълната зала до мястото, където Фийби и Килбърн стояха и разговаряха.
Когато се приближи, Фийби вдигна поглед. Той видя как топазените й очи проблеснаха зад маската й — явно го бе познала. Меките й устни се разтегнаха във възторжена усмивка.
— Добър вечер, лорд Уайлд — каза Фийби. — Познавате ли се с Килбърн?
— Срещали сме се — Килбърн кимна едва забележимо. — Мисля, че посещаваме едни и същи клубове.
— Добър вечер, Килбърн — поздрави Гейбриъл, след което се обърна към Фийби. — Дали не бих могъл да се надявам на следващия танц, лейди Фийби?
— Но, вижте, сър — припряно рече Килбърн. — Лейди Фийби не се чувства особено удобно на дансинга.
— Глупости — обяви Фийби. — С огромно удоволствие ще потанцувам — тя се усмихна весело на Килбърн. — Може би ще се видим по-късно, сър.
Раздразнението на Килбърн бе съвсем очевидно, когато той учтиво наведе глава над ръката й.
— С нетърпение ще очаквам друга възможност да поговоря с вас, лейди Фийби. Както ви казах преди малко, бих искал да поговорим насаме по-късно.
— Ще видим — неопределено отвърна Фийби и хвана Гейбриъл под ръка.
Гейбриъл почувства вълна на задоволство, че успя да отдалечи Фийби от Килбърн. Той я понесе в бързите стъпки на валса, усети нестабилността й и моментално я хвана по-здраво, за да възстанови равновесието й. Това беше съвсем лесна задача. Тя бе лека като перце.
Фийби го гледаше с грейнали очи.
— Радвам се да ви видя тук, милорд. Носите ли ми някакви вести за нашето разследване?
Ръката на Гейбриъл се стегна около кръста й.
— Само за вашето разследване ли можете да мислите, Фийби?
— А за какво друго бихте желал да мисля?
— Какво ще кажете за надвисналото предложение на Килбърн? Струва ми се, че тази тема не би трябвало да ви е безинтересна.
Фийби примигна зад златната си маска.
— Какво знаете за намеренията на Килбърн?
— Майка ви днес ме информира, че се надява да „хване“ Килбърн.
— Мили боже! Нима майка ми е идвала при вас?
— Както и сестра ви.
Фийби прехапа загрижено устни.
— Наистина много се надявам да не сте се отказали от търсенето заради нещо, което са ви казали, сър. Уверих ви, че ще се справя със собственото си семейство. Не бива да ги оставяте да ви уплашат.
— Повярвайте, Фийби, ни най-малко не се чувствам уплашен от семейството ви. Но ми бе интересно да разбера, че сте на прага на женитбата.
— Ни най-малко не съм на прага на женитбата, милорд. Уверявам ви, че ако Килбърн се накани да направи предложение, съвсем учтиво ще му откажа.
— Защо? — попита Гейбриъл. Внезапно бе осъзнал, че изпитва необходимост да разбере всичко за отношенията на Фийби с Килбърн.
Фийби завъртя очи зад маската си и направи отегчена гримаса.
— Ако познавате Килбърн поне мъничко, непременно ще разберете, че той би станал отвратителен съпруг, поне за мен.
Гейбриъл се намръщи.
— Той е маркиз и при това, както всички твърдят, много богат маркиз.
— Той е педант. Повярвайте ми, добре познавам този тип хора и нямам намерение да се омъжа за един от тях. Не мога да си представя да съм обвързана с такова надуто, твърдоглаво същество до края на живота си. Би било същински ад!
— С други думи — каза Гейбриъл, — опасявате се, че няма да ви позволи да продължите по този безразсъден начин, така ли? Повече никакви среднощни срещи с непознати и никакви издирвания?
— Килбърн не би се спрял до тук, Той е много тесногръд човек, който непрекъснато е недоволен от нещо. Сега се опитва да го скрие, тъй като ме ухажва, но знам, че ако се ожени за мен, ще се опита да избира приятелите ми и дори да ми нарежда каква кройка рокли да нося. Няма да ми остави абсолютно никаква лична свобода.